Излъжи ме два пъти [bg]

— Значи смяташ всичко това за детински мечти?

— Да. Ако те бях срещнал малко по-късно, може би в теб щеше да има повече реализъм и по-малко идеализъм.

— Никога няма да разбереш какво изпитвах към теб — прошепна тя.

— Мисля си, че разбирах. Точно какво изпитваше.

— Пак се подиграваш, нали? Е, не си прав. Някога те обичах.

Защо ли това някога звучеше тъй отминало и недостъпно?

Имах много неща за казване и разполагах с двайсетина минути, тъй че бих могъл да отговоря нещо мъдро и смислено. А вместо това станах и краката ми трепереха като на новородено теле. Но нямаше къде да вървя, затова пак седнах. Чувствах се като последен глупак. Не казах нищо и след малко барманът Мики Кумельо попита мис Хосефина Ховита Баросо — юрист, прокурор, съдия и жена — дали няма да си поръча едно питие.

— Водка „Абсолют Цитрон“ с лед и съвсем мъничко сода — каза тя.

— Нямаме „Цитрон“ — отговори любезно Мики. Той беше барман от старата школа: бяла риза, черна папийонка, гладко сресана коса и чиста бяла кърпа, преметната през рамото. — Имаме „Абсолют“ и мога да капна малко лимонов сок.

Джоу-Джоу присви устни.

— А „Сан Пелегрино“ без лед?

— Да ви предложа един сироп, бива ли? — попита Мики и завъртя поглед към мен. И двамата знаехме, че има „Сан Пелегрино“, но понякога и барманите се шегуват.

Тя поклати глава.

— Не близвам такова нещо.

Трудни моменти има в този живот.

Тя реши да поръча чаша шардоне, а аз все още обмислях какво ли да отговоря на нейните закъснели излияния, когато вратата се отвори и в полумрака нахлу сноп слънчева светлина. Престарелият пристав Ърни Картрайт застана на прага, присви очи и извика моето име.