Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Излъжи ме два пъти [bg]
Излъжи ме два пъти [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Излъжи ме два пъти [bg]

Электронная книга - «Излъжи ме два пъти [bg]». Краткое содержание книги:

Мошеник, лъжец и крадец, Шушумигата Баросо е просто поредният престъпен тип, търсещ правна защита от бившия футболист и днешен адвокат Джейк Ласитър. Но след като Ласитър му помага да се измъкне от обвинението в измама, хитрецът изчезва… оставяйки своя адвокат с шепа фалшиви акции и обвинението, че е убил деловия партньор на Баросо. Джейк не е твърде щастлив да преследва изчезналия комбинатор от Маями чак до Скалистите планини. Но в планините на Колорадо е заровена тайна — тайна, която адвокатът Ласитър трябва да разкрие докрай, ако иска да продължи да практикува… и да диша!
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 131
Перейти на страницу:

— Значи за теб всичко това е игра?

— Естествено. Има си правила като всяка друга игра. Не можеш да подкосяваш нападателя, докато чака топката. Не можеш да приемаш твърдения от втора ръка, дори и да са верни.

— Правилата са създадени, за да служат на правосъдието, не да му пречат.

— Да, но правосъдието не е в много добри отношения със закона и ти го знаеш, по дяволите.

Тя присви очи и заговори малко по-тихо.

— Не бях усетила досега, но и ти си като всички останали.

— Като кои?

— Онези сладкодумни измамници, дето могат да оправдаят всяка своя постъпка. Сигурно заедно със занаята получавате и по едно куфарче, пълно с хитрини и забавни истории как се баламосват съдии и заседатели.

— Остави ме на мира, Хоси. Някои от нас просто си вършат работата и толкоз. Не може всички да сме като теб света вода ненапита.

Хосефина Ховита Баросо се завъртя на пети и гневно хукна към изхода. Понечих да кажа нещо, но Шушумигата се размърда до мен.

— Остави я. С нея не може да се спори.

Поседях малко, докато Патерсън и неговият клиент се отправяха на свой ред към изхода. От прага Кайл ни хвърли сърдит поглед през рамо.

— Предупреждавам те, Баросо. Имаш голям дълг към мен.

Патерсън хвана клиента си за ръката и го издърпа към коридора. В залата останахме само аз и Шушумигата, ако не се броят десетината портрета на мустакати съдии, отдавна напуснали тоя свят.

— Голям досадник — каза Шушумигата. — Не се тревожи, Джейк.

— Аз ли? Че защо да се тревожа? Той заплашваше теб.

— Той е мошеник. Трябваше да очаквам нещо подобно. Аз съм го учил на всичко.

Докато си събирах книжата в куфарчето, Шушумигата пое по пътеката, без да ме изчаква.

— Е, май това беше всичко, Джейк — подвикна той. — Благодаря за чудесната работа.

— Има още нещо — казах аз.

Шушумигата спря до вратата, врътна глава към мен и изведнъж заприлича на заек, надушил заплаха.

— Какво, Джейк?

— Трябва да уредим хонорара.

4.

Сладко и отровно

Ловяхме риба из солените плитчини край Кий Ларго и се пържехме в жегата на ясното юнско утро. Или по-точно само баба Ласитър ловеше риба. Доктор Чарли Ригс се беше отдал на спомени; едно мършаво русоляво хлапе, чието име не успях да разбера, гледаше нацупено целия свят, а аз тласках с прът лодката, обливах се в пот и си докарвах едновременно главоболие и изгаряне.

— Джейк, изглеждаш ми малко позеленял около хрилете — подметна баба. — Да не си хванал грип?

Изръмжах отрицателно и баба заяви:

— Това момче вечно се разболява когато не трябва. Веднъж заради него изтървах конкурса по риболов.

— Бях на осем години, бабо. Не съм го направил нарочно.

Чарли Ригс се изкашля.

— Разправял ли съм ви за случая с отровния спрей против хрема?

— Наскоро не си — казах аз.

— Я млъквай, Джейк — скастри ме баба. — Предпочитам да слушам неговите истории, отколкото да ми разправяш колко престъпници си измъкнал на свобода.

Ха така! Какво им става напоследък на всички, та се заяждат с мен? Последвах примера на хлапето и се нацупих.

Чарли захапи изгасналата си лула, изчаквайки да приключим семейната разправия. Двайсет и пет години беше работил като областен съдебен лекар, а след пенсията интересите му се прехвърлиха от труповете буквално към всички нормални области на човешкото познание, та дори и към някои ненормални. Доктор Ригс беше нисък, кривокрак, брадат и бузест, с лъскави кафяви очи зад очилата, които висяха малко накриво, вероятно защото на едната им дръжка имаше рибарска кукичка вместо винтче. Беше облечен с рязани панталони от зелен док, армейска тениска в маскировъчен цвят и каскетче с емблемата на някакъв спортен отбор.

— Стига бе, Чарли — рекох аз. — Само се шегувах. Каква е тая история?

Чарли ми хвърли поглед през рамо.

— Поуката в нея идва още от Хораций, който е казал: „Ira furor brevis est“.

— Да, Хораций знае как да подбира думите — съгласих се аз.

— „Гневът е краткотрайна лудост“ — преведе Чарли. — Между двама биолози в една изследователска лаборатория имало жестоко съперничество и когато единият получил държавна субсидия, а другият не, професионалната завист се превърнала в…

— Отровен спрей против хрема — подхвърлих аз, като забих пръта в дъното и безшумно тласнах лодката напред из плитчините.

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 131
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)