Излъжи ме два пъти [bg]

— И тук си прав. Какво се опитваш да кажеш?

— Само едно, Джейк. Зарежи правилата. Действай по инстинкт. Тази жена е карала милиони километри и хемороидите я съсипват.

— Хемороиди ли?

— Не забеляза ли, че всеки ден си носи възглавничка?

Не бях забелязал.

— Тя работи извънредно, за да изхрани децата си. Всеки ден има работа с груби, уморени, сърдити хора, които са останали без коли, а може би и без къщи. А ние домъкваме в съда пред нея някакъв бял хубавец, който не е работил честно и половин ден, добавяме един дебел мошеник, готов да открадне бисквитите на невръстно детенце, и очакваме жената да прояви съчувствие. Вярно, черните заседатели ще те подкрепят, ако смятат, че ченгетата нещо са сбъркали, а според тях винаги е така. Но трябва да помниш едно: тази черна заседателка не идва от улицата. Тя е регистриран гласоподавател, иначе изобщо нямаше да е тук. И изправиш ли я пред бели мошеници, сам си дириш белята.

— Ами ти защо не я отхвърли? — попитах аз.

— Защото, драги ми Джейк, ако не си забелязал, аз съм плешив и черен като билярдна топка номер осем. Надявах се дамата да ми пусне малко аванс.

— И…

— И вместо това тя през цялото време ме гледа на кръв. Да знаеш, и ти, и аз я оплескахме здравата с тая мисис Черил Уошингтън. Издънихме се, загазихме и сами си бихме шута. Надникнахме дълбоко в душите си, но не зърнахме просветлението.

— Може пък да извадим късмет. Нали вярваш в късмета, Хенри Тъкъри?

— Вярвам, разбира се. Иначе как да обясня успехите на противниците?

Стори ми се, че и преди съм чувал нещо подобно. Сигурно беше така. Адвокатите са големи плагиати.