![Грънчарското колело на рая [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/3/grncharskoto-kolelo-na-raya-bg-download.jpg)
Грънчарското колело на рая [bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Грънчарското колело на рая [bg]». Краткое содержание книги:
„Грънчарското колело на рая“ е поредният шедьовър на най-титулуваната жена в съвременната фантастика. Урсула Ле Гуин е постигнала силно въздействащ синтез от поетично въображение и научна достоверност, от разум и чувства“. „Ню Йорк Таймс“
Осем от електродите на шлема бяха свързани с ЕЕГ-то; вътре в машината осем писци непрекъснато отбелязваха електроактивността на мозъка. На екрана пред Хейбър импулсите се възпроизвеждаха директно, изписваха в бяло на сив фон трепкащи криви. Можеше по желание да отдели и увеличи всяка от кривите, да насложи едната върху другата. Тази сцена никога не му омръзваше, целонощен филм, шоу по Първи канал. Не видя подобните на сигма зъбци, които очакваше. Нямаше нищо необикновено в общия вид, освен разнообразието. Простият мозък произвежда относително прости, по-бързи и по-бавни криви и се задоволява да ги повтаря, но това не беше прост мозък. Движенията бяха изтънчени и сложни, повторенията — редки и с вариации. Компютърът на Усилвателя щеше да ги анализира, но дотогава Хейбър не можеше да изолира някакъв определен фактор, освен сложността сама по себе си.
Почти веднага след като заповяда на пациента да не вижда кристалното кълбо и да затвори очи, получи силен, ясен алфа-сигнал в 12 цикъла. Поигра си още малко, правейки записи за компютъра, провери колко дълбок е хипнотичният транс и тогава рече:
— А сега, Джон… — Не беше така, как, по дяволите, се казваше субектът? — Джордж. Ето, след минута ще заспиш. Ще заспиш дълбоко и ще сънуваш, но не преди да кажа „Антверпен“; когато го кажа, ще заспиш и ще спиш, докато не повторя името ти три пъти. А дотогава ще сънуваш, ще сънуваш хубав сън. Един ясен, приятен сън. Съвсем не лош сън. Сънят ще е приятен, но много ясен и ярък. С положителност ще го помниш като се събудиш. Той е за… — поколеба се за момент; не беше планирал нищо, разчитайки на вдъхновение. — За един кон. Голям червеникавокафяв кон, който препуска из полето. Препуска наоколо. Може да яздиш коня или да го хванеш, или просто да го гледаш. Но сънят ще е за един кон. Ярък… — каква дума беше използувал пациентът? — резултатен, за един кон. След това няма да сънуваш друго; а когато повторя името ти три пъти, ще се събудиш, чувствайки се спокоен и отпочинал. А сега ще те накарам да заспиш като… кажа… Антверпен.
Малките, танцуващи криви на екрана започнаха послушно да се променят. Станаха по-плътни и по-бавни; скоро се появиха сънните вретена, характерни за втората фаза, както и намек за дългия, дълбок делта-ритъм от четвъртата фаза. А докато ритмите на мозъка се променяха, променяше се и унесената в сън материя, населявана от тази танцуваща енергия — ръцете лежаха отпуснати върху бавно повдигащия се гръден кош, лицето стана безизразно и неподвижно.
Усилвателят беше направил пълен запис на ритмите на будния мозък; скоро той щеше да улавя първите ритми на делта-съня и да е в състояние, дори в рамките на първия сън, да ги подаде обратно на спящия мозък, усилвайки собствените му излъчвания. Нещо повече, може би вече го правеше. Хейбър предполагаше, че ще трябва да чака, но хипнотичното внушение, съчетано с продължителното самолишаване от сънища, въведоха пациента веднага в делта-фазата; стигнал не стигнал втората фаза, той започна да се възкачва отново. Плавните извивки на екрана заподскачаха тук и там, започнаха да стават по-бързи и да играят, приемайки жив, несинхронизиран ритъм. Сега Варолиевия мост се активизира, а линията от хипокампа показваше петсекунден цикъл на тета-ритъм, който не се бе проявил ясно при този субект. Пръстите леко се раздвижиха, очите под затворените клепачи се размърдаха, гледайки, устните се разтвориха за дълбоко дишане. Спящият сънуваше.
Беше 5:06.
В 5:11 Хейбър натисна черното копче за изключване на Усилвателя. В 5:12, забелязвайки, че се появяват дълбоките подскоци и вретена на нормалния сън, той се наведе над пациента и повтори три пъти ясно името му.
Ор въздъхна, направи с ръката си широк, отпуснат жест, отвори очи и се събуди. С няколко ловки движения Хейбър отстрани електродите от черепа му и попита, добронамерено и уверено:
— Добре ли се чувстваш?
— Съвсем.
— И сънува. Това мога да ти кажа. Би ли ми разказал съня си?
— Един кон — заговори дрезгаво Ор, все още замаян от спането. Сетне се изправи. — Беше за един кон. Ей онзи — и махна с ръка към фототапета с размера на панорамен прозорец, който украсяваше кабинета на Хейбър, снимка на прочутия състезателен жребец Тамани Хол, който си играеше в заградена ливада.