![Грънчарското колело на рая [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/3/grncharskoto-kolelo-na-raya-bg-download.jpg)
Грънчарското колело на рая [bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Грънчарското колело на рая [bg]». Краткое содержание книги:
„Грънчарското колело на рая“ е поредният шедьовър на най-титулуваната жена в съвременната фантастика. Урсула Ле Гуин е постигнала силно въздействащ синтез от поетично въображение и научна достоверност, от разум и чувства“. „Ню Йорк Таймс“
Сърдечността беше неподправена, но пресилена. У този човек имаше истинска топлина и дружелюбност, но те бяха затиснати от професионално маниерничене, изкривили се бяха от преднамереното използуване на собствената личност на лекаря. Ор долови желанието му да го харесат и да помогне; „Докторът — помисли си той — не е убеден, че на този свят има други освен него и търси да докаже, че те съществуват като им помага. Боботи така високо своето «Добър ден!», защото не е сигурен, че ще получи отговор.“ На Ор му се дощя да бъде дружелюбен, но, тъй като не му се видя подходящо да каже нещо лично, рече:
— Изглежда Афганистан ще се намеси във войната.
— Хм, това си личеше още през август. — Трябваше да се сети, че докторът ще е по-наясно с международното положение; той самият беше полузапознат с него и изостанал с три седмици от събитията. — Според мен това едва ли ще стресне съюзниците — продължи Хейбър, — освен ако не привлече Пакистан на страната на Иран. Тогава може да се наложи Индия да изпрати нещо повече от символична подкрепа на изагиптяните. — Последното беше телеграфно съкращение на съюза между Новата арабска република и Израел. — Според мен, речта на Тупта в Делхи показва, че той се подготвя за такава възможност.
— Тя се разраства — рече Ор, чувствайки се неадекватен и унил. — Имам предвид войната.
— Притеснява ли те?
— Вас не ви ли притеснява?
— Това няма значение.
— Да, притеснява ме. — Но Хейбър не заслужаваше този отговор; питащият не може да се изключи от въпроса, като се прави на обективен, сякаш отговорите бяха предмети. Ор не изрече мислите си на глас; намираше се в ръцете на доктора, който положително знаеше какво прави.
Имаше склонността да смята, че хората знаят какво вършат, може би защото приемаше, че самият той не знае.
— Спа ли добре? — попита Хейбър, сядайки под лявото копито на Тамани Хол.
— Чудесно, благодаря.
— Какво мислиш за ново посещение в Двореца на сънищата? — попита докторът като го наблюдаваше внимателно.
— Разбира се, нали затова съм тук.
Видя Хейбър да става и да заобикаля бюрото, видя голямата ръка да посяга към врата му, сетне не се случи нищо.
— … Джордж…
Името му. Кой го викаше? Непознат глас. Суха земя, сух въздух, кънтенето на непознат глас в ушите му. Дневна светлина и никаква посока. Няма път назад. Събуди се.
Полупознатата стая, полупознатият едър мъж в широка червеникавокафява работна дреха, с червеникавокафявата брада и белозъба усмивка, с тъмни непроницаеми очи.
— На ЕЕГ-то сънят изглеждаше кратък, но жив — рече плътният глас. — Да го чуем. Колкото по-бързо си спомниш, толкова по-пълно ще го разкажеш.
Ор седна, усещайки се доста, замаян. Намираше се на кушетката. Как ли се бе озовал там?
— Да видим. Нищо особено. Отново конят. Като ме хипнотизирахте, пак ли ми казахте да сънувам коня?
Хейбър поклати глава, без да потвърждава или да отрича и продължи да слуша.
— Ами, това тук беше конюшня. Това помещение. Слама и ясли, а в ъгъла — вила, и т.н. Конят беше в нея. Той…
Очаквателното мълчание на Хейбър не допускаше измъкване.
— Та той изсипа огромна купчина лайна. Кафяви, димящи. Конски фъшкии. Приличаше малко на връх Худ, с малката гърбичка от северната страна и т.н. Покриваше целия килим и някак ми пречеше, та рекох: „Това е само снимка на върха.“ Сетне, предполагам, започнах да се събуждам.
Ор вдигна очи, погледна покрай д-р Хейбър към фототапета зад него, снимка на връх Худ, която заемаше цялата стена.
Картината беше спокойна, в доста приглушени, малко изкуствени багри: синьо небе, нежно или червеникавокафява планина, с бели петънца близо до върха, а на преден план сумрачни, безформени върхове на дървета.