Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Седнах на едното канапе и подскочих няколко пъти — свестни пружини, мека кожа, здрава, устойчива рамка — човек можеше да си спи по цял ден на него.
— И с какво казахте, че се занимавате във фирмата? — обърнах се аз към мис Уестин.
— Работя тук от три години. Наскоро ме прехвърлиха към най-големия ни корпоративен клиент. — Тя помълча и попита. — А вие с какво право се занимавате в армията?
— Само с наказателно.
— О… разбирам. — Тя пристъпи от крак на крак. — Е, несъмнено идвате на най-подходящото място, за да се запознаете с корпоративните дела и договорите, Дръмънд. „Кълпър, Хъч енд Уестин“ има превъзходна репутация в тази област.
Преди да отговоря, нечия кашлица внезапно привлече вниманието ми към една фигура на прага — мъж на възраст някъде над шейсет и пет, облечен в един от споменатите вече костюми за две хиляди долара, набит, с гъста чуплива бяла коса, подрязани черни вежди, присвити устни и червендалестото лице на човек, който често излиза сред природата. Всяка частица от фигурата, стойката и поведението му крещеше, че е негодник с бели обувки. Ако случайно не знаете, така наричаме служителите от правни фирми, които никога не прекрачват в канавката на истинския живот и следователно няма как да си изцапат подметките.
— Аз съм Харолд Бронсън, главен съдружник — представи се той и ми кимна. — А вие трябва да сте Дръмънд, предполагам.
— Да, и аз така предполагам.
Той не протегна ръка и изобщо не подсказа с нищо, че моето присъствие му е приятно. Само добави:
— Наминах да ви видя. Натоварихме мис Уестин да ви поеме и да ви въведе в нашата среда. Тя е отлично запозната с делата, по които ще работите. — Той ме изгледа малко по-втренчено и попита: — А вие?
— Какво аз?
Той побутна очилата върху носа си малко по-надолу.
— Вие, разбира се, Дръмънд. Какъв опит имате с корпоративното право и съдопроизводство?
— О… Ами занимавам се изключително с наказателно право.
— Криминални дела?
— Точно така.
Мистър Бронсън нервно подуши въздуха, навярно за да провери дали не съм домъкнал някое кучешко лайно върху скъпите му килими.
— Ние не се занимаваме с наказателно право, Дръмънд. И ние, и нашите клиенти не желаем да имаме нищо общо с тази част от правото. — Той помълча и добави: — А нашата работа, както несъмнено ще разберете, предлага много по-големи предизвикателства… в интелектуално отношение.
Разбрахте ли сега какво имах предвид за тия с белите обувки? Помощ! Измъкнете ме оттук!
Но мистър Бяла обувка беше набрал инерция и продължи:
— Занимаваме се с търговски спорове, покупки и сливане на компании, договори, охранителна дейност, телекомуникации, граждански искове и тъй нататък, а освен това, както всяка друга голяма фирма, лобираме в полза на своите клиенти. Поради общия икономически упадък през последните години значително се разшири дейността ни по фалитите. Всъщност аз съм специалист именно в тази област. Сега тя обхваща повече от половината от работата ни.
Протегнах се, без да крия прозявката си. Сигурно щях да внимавам повече и дори да се държа сърдечно, ако мистър Бронсън не притежаваше една от онези типично изпити и неприятни физиономии. Имах чувството, че вината не е толкова в мен, колкото в цялостния му вид, излъчващ неописуемо самодоволство. Освен това говореше рязко и снизходително, което навярно впечатляваше клиентите, но на мен ми опъваше нервите.
А отгоре на всичко мис Уестин попиваше с поглед всеки негов жест. Направо надушвах около нея дъха на страх, тревога и неудобство.
Мистър Бронсън отново бутна очилата си нагоре и добави:
— Но за голямо наше съжаление вие не притежавате абсолютно никакъв опит в тази област. Ще бъдете въвлечен в дейности, които са крайно деликатни и важни за нашата фирма, Дръмънд…
И така нататък, и така нататък. Отново за очевидната ми липса на квалификация. За необходимостта да се отуча от старото и да превъзмогна немарливите си навици на военен юрист. За огромната чест да се уча на занаят от великите майстори на юридическото изкуство.
В течение на цялата безкрайна лекция аз седях небрежно, слушах учтиво и потисках почти неудържимото желание да го пратя на майната му. Наистина съжалявах, че Клапър не присъства на разговора. Би се гордял с мен. Зачудих се какво ли прави в момента прелестната капитан Мороу — пак си напомних да й завъртя един телефон… освен това трябваше да си взема дрехите от химическо чистене, да върна една книга в библиотеката и…