Частен сектор
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Частен сектор». Краткое содержание книги:
От мига, в който попада в луксозния офис на голяма юридическа фирма във Вашингтон, Шон Дръмънд надушва нещо гнило. Докато се опитва да разбере какво се случва в една чужда за него среда, в която се сключват сделки за милиарди долари в областта на високите технологии, пътува се с частни самолети до екзотични острови и се обещават невероятни печалби, идва първият шок. На паркинга на Пентагона брутално е убита негова приятелка и колежка, напуснала неотдавна същата фирма. Шон Дръмънд се чувства задължен да помогне на полицията. Само след дни са открити нови жертви, всичките жени. Медиите непрекъснато говорят за сериен убиец с почерк, напомнящ за известен престъпник от близкото минало. Паниката расте с всеки изминал час. Шон с ужас осъзнава, че има някаква връзка между убийствата и най-големия клиент на фирмата, медиен магнат. Единственият човек, на когото Шон Дръмънд може да разчита в собственото си разследване, е прокурор Джанет Мороу, сестра на първата жертва.
Но да се върна към настоящия момент.
— Добро утро, сенаторе — казах аз.
— Зарежи тия тъпи формалности. Викай ми Сай.
За пръв път го виждах отблизо. Оказа се по-висок, отколкото предполагах, с масивно телосложение, сипаничаво червендалесто лице, прошарена коса и внушителен топчест нос. Не беше нито красив, нито дори привлекателен, по-скоро бих го нарекъл грозен. И все пак нещо във феромоните му излъчваше усет за власт, а във Вашингтон това е най-сигурният пропуск към всички благини на живота.
— Мога ли да вляза? — попита ме той.
Кимнах.
Сай погледна мис Уестин, усмихна се сърдечно и поздрави:
— Добро утро, Сали. Как си днес?
— Отлично, Сай. Благодаря, че попита.
Той отново се завъртя към мен.
— Прекъснах ли нещо?
— Мис Уестин тъкмо обясняваше, че ми е нещо като бавачка.
— И ти имаш нещо против?
— А ти нямаше ли да имаш?
— Да, сигурно. — Той се позамисли, огледа ме, после каза: — Аз съм съдружникът, натоварен с надзора на правната дейност, която ще вършите заедно. И пак аз убедих фирмата да се включи в тази армейска програма.
Значи той беше виновникът. Естествено, аз попитах:
— Защо?
— Мислех, че ще се отрази добре на репутацията на фирмата.
— Не се отразява добре дори на собствената ми репутация.
Той се изкиска.
— Сигурен съм, че имаш какво да ни предложиш.
Дълбоко заблуждение. Но Сай небрежно изтръска някаква прашинка от панталона си и подхвърли на мис Уестин:
— Сали, направи ми една услуга. Иди да съобщиш на Хал, че майор Дръмънд е тук. — Погледна ме и поясни: — Хал Мериуедър. Той се занимава с личния състав и е склонен към избухливост, когато му нагазят в територията.
Ходът бе много тънък, но човек се научава от опит да усеща тия неща. Щом мис Уестин изчезна, Сай затвори вратата, подпря се на нея и ме огледа от глава до пети.
— Шон, нали така?
— Правилно.
— Е, Шон… Ще трябва да поизгладим това-онова. Хари Бронсън току-що ми се обади. А и горката Сали май съвсем се е паникьосала.
От мен не се очакваше отговор, затова премълчах. След малко той добави:
— Виждаш ли този кабинет?
Нямаше съмнение, че го виждам, затова Сай продължи:
— От години не бяхме имали толкова свестен служител като Джими Барбър. Завършил с отличие право в Йейл, първенец на випуска, публикации в академични издания, най-добрият ни кандидат за годината. Пое нагоре като ракета и щеше да стане съдружник за по-малко от шест години. Миналото лято обаче в едно от предаванията на „Шейсет минути“ жестоко оплюха служител от кабинета. Разкриха, че получавал безплатни самолети от свой спонсор, който освен това плащал сметките на сина му в колежа и наема за апартамента на неговата любовница.
— Онзи, дето…
— Да… същият. Лично аз го уговорих да заведе дело за клевета. И пак аз убедих управителния съвет да повери делото на Джими, един вид последна проверка, преди да го направим съдружник. Джими започна с най-щателна проверка на финансите на служителя. Откри разписки за самолетните билети и за университетските такси на сина му. Така наречената любовница се оказа млада перуанка, на която съпругата му помагала да получи американско гражданство и дори й плащала наема. Чековете били подписани лично от нея. Кажи ми, Шон, ти би ли постъпил така, ако имаше любовница?
— А ти?
Наглият въпрос сам се изплъзна от устните ми. Сай задълго се вгледа в мен. Но той очевидно бе пратен да приложи бюрократични дисциплинарни мерки и беше новият ми шеф, а изграждането на отношенията върви най-добре, когато е двупосочно. Той беше овластената фигура, а аз — непоправимият тарикат и трябваше да намерим обща почва някъде по средата. Побързах да добавя:
— Въпросът беше теоретичен, разбира се.
— Брей, да му се не види — разсмя се той. После отбеляза: — Не, аз си подписвах чековете сам. Естествено, полза нямаше. Съпругите ми редовно научаваха от вечерните новини с кого имам връзка в момента.
— Бас държа, че е било досадно.
— Да… много досадно. — Той помълча. — Но да се върнем на Джими. Излезе, че телевизията е узнала цялата история от някакъв бивш затворник. Излезе още, че преди време въпросният служител е бил окръжен прокурор и именно благодарение на него онзи получил десет години без право на помилване. И най-тежкото: телевизията изобщо не проверила подробностите, не дала на човека никакъв шанс да ги опровергае.