Безизходна ситуация

— Това би се харесало на моя народ — гостът гледаше кълбото като омагьосан.

— Най-добре е да си вървите — изправи се Антиох. — Ако останете още, условията тук могат да ви се отразят зле. Най-покорно ви благодаря за добрината да ни посетите.

— Аз ви благодаря най-покорно за вашата добрина — изправи се и цефеанецът.

— Повечето от вашите хора, между другото, приеха предложението ни да им направим изследвания в модерния космически кораб. Вие разбирате, предполагам, че целта ни е да проучим реакциите им при работа с нашата техника. Надявам се експериментът да отговаря на вашето усещане за благоприличие, за коректно отношение.

— Не е необходимо да се извинявате. Самият аз сега имам качества на човек-пилот. Това е най-интересното. Напомня ми нашите собствени стремежи… напомня ми колко близо бяхме до целта си.

Цефеанецът си тръгна, а Антиох седна мрачен.

— Е — обърна се той към Банърд малко рязко. — Спомняте си нашето споразумение, надявам се. Това интервю не може да бъде публикувано.

— Много добре — присви рамене другият.

Администраторът седеше на стола си, пръстите му се плъзгаха по металната статуетка на бюрото му.

— Какво си мислите за всичко това, Банърд?

— Жал ми е за тях. Мисля, че разбирам какво изпитват. Трябва да ги образоваме, да им дадем знания, за да се измъкнат от тази ситуация. Философията е в състояние да го направи.

— Мислите ли?

— Да.

— Не можем да им позволим да си отидат, разбира се…

— О, не. Изключено е. Прекалено много имаме да се учим от тях. Това тяхно състояние е само преходно ниво. Ще дойде време и ще разсъждават по друг начин, особено когато им дадем пълна самостоятелност.