Безизходна ситуация

— Например?

— А-а-а… а-а-а — Антиох размаха безпомощно ръце: — Всичко, каквото смяташ, че ще ви помогне най-много. Например един космически кораб. Вкарай ги в командната зала и провери реакциите им.

— Защо? — запита Замо сухо, без да прикрива недружелюбния си тон.

— Защото в зависимост от това как техните мозъци реагират на апаратурата, на контролното табло, в сравнение с човешката реакция, можеш да научиш много за тях. На всичкото отгоре, така ще имате най-голяма полза, отколкото досега. Така си мисля аз. Ще имате повече доброволци, ако те решат, че правят нещо интересно.

— Твоята психология най-после изби. Хм. Звучи по-добре, отколкото би могло да е. Ще преспя с тази мисъл. И откъде мога да получа разрешение, за да проведем с тях опит в космически кораб? Нямам нито един в наличност. А за да го получим по надлежния бюрократичен ред, ще ни трябва страшно много време. Накрая ще се окаже безмислено.

Антиох се замисли, челото му се ороси със ситни капчици пот.

— Не е задължително да е космически кораб. Но все пак… ако напишеш още един доклад и направиш предложение… обосновано предложение… аз може и да измисля някакъв начин да го обвържа с моя проект за нивото на раждаемостта. Значимост от степен АА на практика може да извоюва всичко, без никакви въпроси.

— Ами, възможно е. — Замо най-после прояви макар и малък интерес. — Междувременно провеждам тест за фундаменталния метаболизъм, но той нещо изостава. Ще си помисля. Има хляб в тая работа.