Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
— Загубила си си приятелчето ли, гадженце? Можем да се повеселим заедно…
— Да пукнеш дано!
Запали мотора и пое към дома си. Вятърът вледеняваше мокрото й лице, докато сълзите продължаваха да текат по бузите. Спомни си какво беше казала на пияния. Само че сега мъртвият беше Анри. Анри, когото толкова обичаше.
Поне можеше да направи още едно нещо за него. Да изпълни молбата му и да се обади в Лондон. „Ако изведнъж изчезна…“. Още утре на път за работа щеше да позвъни на телефона, който й беше дал, и щеше да разкаже всичко.
3.
— Кулман в последния момент промени мястото на срещата ни — съобщи Туийд на Моника и Пола. — Това не е в стила му. Явно е доста разтревожен и неспокоен. Ще се видим в Женева, а не в Люксембург. Утре вечер в хотел „Де Берг“.
— Кога ще тръгнете? — попита Моника с ръка върху телефона.
— Довечера. — Той се обърна към Пола: — Вчера май те поизмъчих с моите безкрайни напътствия как да отговаряш на инспектор Букенън.
— О, не. Благодарна съм ви за това. Много добре постъпихте, като му казахте по телефона, че не съм в града и не знаете къде се намирам…
Тя млъкна, когато вратата се отвори и влязоха Нюмън и Марлър. Седнаха и погледнаха към Туийд. Моника заговори по-тихо по телефона, а той побърза да предупреди Нюмън:
— Боб, ще те изненадам неприятно. Човекът, който разследва убийството на Карин Роузуотър, е нашият стар приятел главен инспектор Рой Букенън.
— Не ми е приятел. Последния път, когато се видяхме, бях за него главният заподозрян в едно убийство. И сега ли трябва да очаквам същото?
Изведнъж Нюмън се намръщи:
— Момент, Букенън е от отдел „Убийства“ на Скотланд Ярд. Местната полиция не е имала време да потърси помощ от Лондон. Тялото на Карин бе намерено едва завчера.
— Точно този въпрос му зададох, когато вчера се обади, за да ми каже, че иска да разпита Пола. Явно току-що е бил свършил работата по друг случай на убийство и все още е бил в Сафък. В управлението на полицията в Ипсуич повечето от офицерите са болни от грип. Вероятно началникът им е помолил Букенън да замести временно някой от тях.
— Какъв лош късмет…
— А сега пътува насам. Затова оставих съобщение на телефонния ти секретар да дойдеш колкото може по-рано тази сутрин. Ще трябва, да обясня на теб и Марлър доста неща, преди да се появи Букенън. Вчера порепетирахме с Пола как да отговаря на въпросите му. Накратко, не трябва да се споменава наемането на Карин от някакви загадъчни „власти“, за да разследва обстановката във Франция. Карин е просто приятелка на Пола, която също се интересува от подводни проучвания. Ще се опитам да накарам Букенън да разпита първо Пола. Вие ще се ориентирате по нейните отговори. Не си доизмисляйте нищо. Отговаряйте на въпросите му и през останалото време си мълчете.
— Чакайте — протестира Марлър, — ние съвсем не сме аматьори в тази игра.
Туийд се наведе напред през бюрото си:
— Букенън също не е, така че не забравяйте какво ви казах…
Телефонът иззвъня, Моника вдигна слушалката и се намръщи, а Туийд й кимна с глава и се отпусна в стола си.
— Качват се — каза Моника, когато затвори. — Близнаците — главен инспектор Букенън и винаги вярното му другарче сержант Уордън.
— Трябва да ги посрещнем. Направи кафе, ако обичаш.
Туийд стана зад бюрото си, Моника отвори вратата и двамата мъже влязоха. Букенън беше слаб и строен, между четиридесет и петдесетгодишен, с измамно спокойно и приятелско поведение, което неведнъж беше подвеждало разпитваните от него хора. Уордън, четири-пет сантиметра по-нисък, имаше безизразно лице и рядко показваше какво мисли. Носеше бележник. Туийд ги посрещна приятелски и ги настани в два предварително подредени стола така, че да могат да виждат само него и Пола.
— Чакахме ви, главен инспектор Букенън. Пола е готова да отговаря на въпросите ви.
— Наистина ли? — попита иронично Букенън и огледа стаята.
— Искате да кажете, че ще ми оказвате съдействие без непрекъснато да ми напомняте какво означава „държавна тайна“? Застрахователното дружество „Дженеръл и Камбрия“ често го е правило преди.
Туийд се усмихна при споменаването на името, което тайната служба използваше, за да прикрива дейността си. Това беше и името върху медната табелка, поставена на входната врата.