Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
— Прав си, Боб — изведнъж рече Туийд. — Има един ключов въпрос, на който бих искал да знам отговора — дали убийците са искали да ликвидират само Карин, или и двете. Отговорът ще ми каже не само какво се е случило, а и защо се е случило.
— Според това, което ми разказа в колата, преследвали са ги и двете — отвърна Нюмън.
— А другата загадка остава връзката между Франция и Сафък. Карин е казала на Пола, че е наета от властите, за да докладва за ситуацията във Франция. И после, кой е собственикът на този особен кораб и какъв кораб е всъщност той?
— Много въпроси — обади се Моника. — Все без отговори.
Туийд спря да се разхожда и погледна Нюмън:
— Оставил си Бътлър и Нийлд да се оправят с полицията. Каква версия ще им представят?
— Обмислих това внимателно, тъй като не знаех в какво сме се забъркали. Предупредих ги, че трябва да говорят само истината — не цялата, разбира се. Да кажат, че Пола и Карин са се интересували от подводни изследвания, че са стигнали Дънуич с гумена лодка, спуснали са се под водата, били са нападнати от мъже с ножове, отправили са се обратно към Олдбърг, където били оставили колата си, но не са имали време да влязат в нея и затова се затичали през блатата.
— Дотук добре. Ще съвпадне с това, което полицията сама ще установи. Двата неопрена на брега, изоставената лодка. Даже и колата, паркирана до блатото.
— Трябваше да го измисля бързо и стигнах до същия извод. Реших да не се споменава нищо за връзката на Карин с Франция, за това, че работи за някого, когото не познаваме. Най-добре ще е да предупредите Пола — скоро й предстои разговор с полицаите.
— Ще й се обадя тази вечер, ще се опитам да я хвана в момента, когато влиза в апартамента си в Патни. Може вече да са открили адреса й и да се опитат да я разпитат на място.
Туийд отново тръгна с бавни крачки из стаята. Ръцете му бяха хванати зад гърба. Погледът му беше зареян в празното.
— За какво мислите? — попита Моника.
— За онези мъже с маските, с кучетата и с пушките. Прилича ми на много добре организирана акция. Чудя се кой стои зад всичко това, кой ги е наел. Боб, искам, докато съм в Люксембург, да отидеш отново в Олдбърг и да направиш някои дискретни проучвания. И не забравяй Дънуич. Всичко е започнало оттам. Защо?
— Мога да взема със себе си Пола. Има нужда да върши нещо, за да забрави преживяното.
— Вероятно ще се наложи да я оставя тук — Туийд замълча. — Има нещо, което не знаеш. Изпратих новия сътрудник Френсис Кари във Франция — да се поогледа и прецени обстановката.
— Та той е работил за службата едва шест месеца. — Нюмън звучеше учудено. — Има ли достатъчно опит да се измъкне, в случай че попадне в опасна ситуация? Достатъчно квалифициран ли е за такава мисия?
— Баща му е англичанин, но майка му е от Франция. Част от детството си е прекарал в Бордо. Лесно би могъл да мине за французин. По природа е предпазлив, но упорит. Привлекателен е за жените — Пола ще го потвърди. Така че вероятно ще си намери приятелка. Една двойка буди по-малко подозрения от сам човек.
— Звучи чудесно. Теоретически — Нюмън поклати глава. — Но аз съм го виждал, говорил съм с него. При непредвидени обстоятелства би могъл да се паникьоса.
— Не трябваше да го казваш…
— Което означава, че се съгласявате с мен.
— Все едно, сега той е там и има радиопредавател. Изпрати вече няколко кодирани доклада от района на Бордо. Съобщава за вълнения, които могат да преминат в силни бунтове, свързани с депортирането на чуждестранните имигранти. Някой подклажда омразата към алжирците например. По кръчмите и баровете се говори, че влиятелни мъже в правителството подготвят преврат. Може би ще знам повече, когато се върна от Люксембург. А сега и двамата имаме нужда от почивка. Утрешните новини могат да са неприятни. Имам някакво лошо предчувствие…
2.
Следващата вечер беше много студена в Бордо — стария пристанищен град, разположен на брега на река Гарона. В бар „Маями“ Френсис Кари погледна часовника си. Беше десет и половина. Скоро смяната му щеше да свърши и той щеше да тръгне към евтиния си апартамент.
Беше започнал работа в бара след някои проучвания, които бе направил. Избра го пред няколко други подобни заведения. Барът беше винаги пълен, а той беше чул, че го посещават офицери от френската армия.
В този час — а вероятно и заради времето — голямата зала на бара беше претъпкана. Нямаше нито един свободен стол или маса, много хора стояха прави с чашите си в ръце. Шумът, който вдигаха французите с приказките и шегите си, беше оглушителен. Кари, слаб мъж, още ненавършил тридесет, с тъмна коса и светло лице, бършеше чашите за новодошлите и същевременно се опитваше да се справи с два проблема.