Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
— Мисля, че трябва да се опитвам да взема интервю от него — каза Нюмън.
— Аз бих се справила по-добре — намеси се Пола. — Чувала съм, че много си пада по жените.
— За каква ще се представиш?
— Познавам издателите на едно списание за жени. Ще отида като репортер, който трябва да напише статия за него.
— Оставете това засега — посъветва ги Туийд. — Аз ще реша кой да отиде, след като се върна от Женева — Пола, ти ще дойдеш с мен. Нека всичко върви по реда си. Първо искам да разбера какво е разтревожило немците.
Телефонът иззвъня. Моника вдигна слушалката: — Застрахователно дружество „Дженеръл и Камбрия“ — остана известно време заслушана, после покри с длан микрофона и се обърна към Пола: — Можеш ли да поемеш разговора? Някакво момиче е… Говори на френски.
Пола пое слушалката, седна на ръба на бюрото и започна на френски:
— „Дженеръл и Камбрия“. С кого разговарям?
— Казвам се Изабел Томас — момичето се закашля, сякаш се бе задавило. Извинете ме, разстроена съм. Познавате ли Анри Бейл?
Пола сложи ръката си върху микрофона и попита Туийд:
— Анри Бейл?
— Човекът, когото изпратих в Южна Франция. Френсис Кари.
— Съжалявам — продължи Пола, — линията не е в ред. Анри Бейл ли казахте? Да, познавам го, разбира се. Работя с него. Директор съм на…
— Анри е мъртъв… — Изабел отново се закашля. — Беше ужасно. Убиха го…
— Изабел, откъде се обаждаш? — бързо попита Пола.
— От пощата.
— Това е добре. Извинявай, че те прекъснах. Слушам те — продължи тя делово. — Новината наистина е ужасна. Трябва да знам всичко, което можеш да ми кажеш.
Пола остана заслушана на телефона, докато Изабел, поуспокоена от сдържаната й реакция, й разказваше какво се бе случило, като започна от идването на мъжете от тайните служби в бар „Маями“. Пола записваше всичко на едно тефтерче, което Моника й бе подала. В стаята бе станало съвсем тихо. Всички мълчаха, усетили напрежението в разговора, когато Пола подкани момичето да продължи. След малко тя започна да проверява с въпроси разказа на французойката.
— Спомена тайните служби. Това е вашата Дирекция за надзор на териториите, нали?
— Да, те бяха. Бях се скрила в тълпата съвсем близо до Анри и успях да чуя какво му казаха. Не мога да разбера защо… С Анри бяхме много близки…
— Разбирам. Сигурно си много разстроена. — Пола й зададе най-важния за момента въпрос: — Обади ли се на местната полиция?
— Не. Трябваше ли?
— В никакъв случай. На никого не казвай.
— Дори на майка си не съм казала. Толкова съм объркана.
— Напълно те разбирам. Мисля, че знам причината за случилото се — излъга Пола. — Каквото и да става, не казвай на никого — повтори тя. — Ще се опитаме да изпратим наш човек да се срещне с теб. Той ще се представи като… Ален Драйфус — това бе първото име, за което се сети. — Малко търпение, Изабел. Съвсем скоро ще се свържем с теб. Ще ми дадеш ли адреса и телефона си?
Пола внимателно записа всичко и помоли момичето да го повтори.
— Изабел, работиш ли някъде? Добре, не напускай. Продължи да живееш така, както е било досега — доколкото можеш, разбира се. Дръж се. И никаква полиция. Какво е работил Анри в застрахователната компания? Проверяваше един подозрителен смъртен случай, при който трябва да се изплати застраховка.
— Време е да тръгвам за работа — каза глухо Изабел. — Поне успях да направя това, за което Анри ме бе помолил.
— Направи точно това, което трябваше. Оттук нататък продължаваме ние.
Пола затвори телефона и си пое дълбоко въздух. После се обърна към Туийд:
— Господи, дано да съм се справила добре. Досещате се какво се е случило, нали?
— Справи се чудесно. Френсис Кари е мъртъв, предполагам.
— Да. Убит е. Снощи двама мъже от френските тайни служби го взели от един бар и го отвели до гара „Сен Жан“. В Бордо…
Тя разказа накратко какво бе научила от Изабел. Туийд я слушаше с безизразно лице. Леко барабанеше с пръсти по бюрото си. Когато Пола свърши, той се обърна към Нюмън.
— За съжаление ти си прав. Кари се оказа съвсем неподготвен за тази задача. Грешката ми е непростима.
— Това не е вярно. Нима не си спомняте Хари Мастерсън? Беше дяволски добре подготвен, но убиха и него. Всеки, който работи за Тайната разузнавателна служба, поема този риск. Сигурен съм, че сте предупредили Кари, преди да се съгласи. Спрете да се обвинявате.
Туийд изведнъж се оживи:
— Агенти на френското контраразузнаване? Не ми се вярва. Моника, опитай се да ме свържеш с Рене Лазал. Скоро ще разберем истината…
Никой не проговори, докато Моника набираше номера. Пола седна зад бюрото си и повтори наум разговора си с Изабел. Приглаждаше с ръце плисетата на полата си. Моника кимна на Туийд, когато се свърза с шефа на френските тайни служби в Париж.