Огнен кръст
- Автор: Форбис Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Генчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огнен кръст». Краткое содержание книги:
Кой е призрачният удушвач Калмар?
В заплетената мрежа, която Туийд се опитва да разнищи, се появяват нови лица: капитан Виктор Роузуотър — офицер от британската армия, съпруг на мъртвата Карин, безскрупулният майор Леми и лейтенант Бертие. Действието се пренася от Англия в Швейцария, Германия и Франция. Туийд отива в Париж и търси ключа за спасяването на Европа. Сътрудничи си с френския премиер и канцлера на Германия.
Но не е ли закъснял?
Събитията следват с шеметна скорост. Бучат танкове… Пола и Нюмън са в опасност. Ново убийство е искрата, запалила един нов ад…
Пъкълът на ОГНЕНИЯ КРЪСТ се превръща в кипящ вулкан. „Огнен кръст“ е най-епическият съвременен роман на Колин Форбис…
— Нямам какво да добавя, Пола разказа съвсем ясно всичко. Следващият въпрос?
— Времето не съвпада. Когато се обадихте в Ипсуич, аз бях в полицейското управление. Замествах болен колега и карах дежурството му. Разговаряхте с мен…
— Странно, не познах гласа ви — прекъсна го Нюмън, за да спечели време.
— Вероятно защото съм говорел с официалния си глас. Аз обаче ви познах. Вие се обадихте точно в осем и двадесет. Според разказа на мис Грей по това време все още сте били в блатата. Откъде знаехте телефонния номер на полицията?
— Когато тръгнахме с колата да търсим Пола, минахме покрай телефонна кабина. Спрях, слязох и погледнах в указателя.
— Защо?
Въпросът изплющя като камшик. Нюмън се усмихна, запали цигара и издуха дима на малки синкави колелца.
— Това можете да разберете, след като прочетете показанията на Пола. Нали сте детектив? Би трябвало да се сещате защо проверих номера. Когато Пола се обади, тя каза, че е чула Карин да вика. Предположих най-лошото и реших, че може да имаме нужда от полицията.
— Ясно — той изведнъж се обърна към Пола. — Носехте ли оръжие?
— Не — излъга тя.
— А вие, Нюмън? И другите с вас? — Букенън отново се бе обърнал в стола си. Погледът му мина през Марлър и се спря върху Нюмън.
— Всички бяхме въоръжени. Няма нужда да обяснявам защо, нали?
— Какво беше оръжието ви? — Букенън питаше Марлър, който седеше неподвижен като статуя.
Марлър изтръска пепелта от цигарата си и погледна учудено инспектора.
— Не че има значение, но щом питате — носех любимата си карабина „Армалайт“.
Чинийката и чашката на коляното на Букенън леко потракнаха. Заинтригуван, Уордън се наведе напред. За пръв път виждаше шефа си смутен. Букенън бързо се стегна и кимна в отговор, преди да проговори:
— Точно с това оръжие ли излизате? Струва ми се странно.
— Наистина ли? — тонът на Марлър беше насмешлив. — Аз бих казал, че е логично, след като разбрахме, че мъжете, които преследват Пола, са въоръжени. А аз стрелям добре.
Букенън остави кафето си на масата. Стана и се обърна към Пола:
— Ще препишем на чисто показанията ви и се надявам да бъдете така добра да минете през Скотланд Ярд и да ги подпишете.
— Донесете ги тук — тихо се обади Туийд. — Вчера се появи нещо неотложно. Пола ще бъде доста заета.
— Както желаете — Букенън тръгна към вратата, която Уордън вече държеше отворена. Обърна се още веднъж, преди да излезе. — Благодаря на всички ви за съдействието. И особено на вас, Туийд.
Не проговори, докато не седна зад волана на волвото, паркирано пред входната врата. Затягаше колана си, когато Уордън го попита:
— Какво мислите, шефе?
— Пола Грей лъжеше.
— Наистина ли? Аз не останах с това впечатление.
— Тя просто не казваше всичко. Разказът й носеше белезите на нещо дълго репетирано. Вероятно с Туийд. Скриха много неща. Забеляза ли колко малко говори Нюмън? Каза само, че е съгласен с версията на Пола. А той съвсем не е мълчаливец.
— Този Марлър ми се стори доста нагъл.
— О, това беше хитра тактика. Начин да накараш другия да престане с въпросите си.
— И го оставихте да прави, каквото си иска? Това не е в стила ви.
— Просто беше ясно, че на този етап не можем да измъкнем нищо повече от тях. Ще ги оставим известно време на спокойствие, нека си мислят, че сме се хванали на въдицата.
— Какво мислите за онези тайнствени мъже с маски на лицата? Според мен това са пълни глупости.
— Виж, тук може би грешиш! Звучи прекалено невероятно, за да не се е случило. Мисля, че сме попаднали на нещо голямо. Сега отиваме в Скотланд Ярд, ти ще вземеш колата си и ще се върнем до Сафък. Поотделно ще претърсим района, ще задаваме въпроси, предимно свързани с подводните проучвания. И за двама ни ще има достатъчно работа. Районът е доста голям…
— Е, добре мина — каза Нюмън, след като посетителите им си отидоха.
— Така ли мислиш? — попита Туийд. — Не успяхме да заблудим Букенън. Той ще се върне. Но успяхме да спечелим време, за да стигнем до дъното на цялата история — тук и във Франция. Къде беше вчера, Боб?
— С Марлър отидохме в Олдбърг. Полицията беше отцепила с кордон мястото на убийството и не приближихме до блатата. Интересното е, че някой финансира нови подводни проучвания на потъналия град. Някога чували ли сте за лорд Доулиш?
— Да. Милионер с оръжейни заводи в Шотландия, в Тетфорд, Белгия и в Анси във Франция — отвърна Туийд. — Първоначално натрупва състояние от сделки с недвижими имоти през осемдесетте. Твърд и безскрупулен човек. Това е.