Част от секундата [Split Second - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Част от секундата [Split Second - bg]». Краткое содержание книги:
Новият трилър на Дейвид Балдачи съперничи на феноменалния му дебют „Абсолютна власт“. Адреналинът в него не пада дори за част от секундата Майсторът на жанра отново е във върхова форма!
Тогава защо я показват на пресата, запита се Кинг. Защо размахват сурово месо пред хищник в клетка? Почти веднага си отговори сам: за да подготвят почвата за предстоящото обвинение. Службите често вършеха истински чудеса, за да опазят своите хора. Неведнъж се бе случвало след сериозен провал агентът да излезе в неплатен отпуск, а после да го назначат отново. Но сега може би се водеха задкулисни политически пазарлъци и участниците в тях държаха на всяка цена да падне нечия глава. „Ето я виновницата — сякаш казваха те. — Хайде, дръжте я. Вярно, още не сме провели официалното разследване, но нека това не ви спира.“ И сега Кинг разбра сдържаното предизвикателство, изписано по лицето на жената. Тя отлично знаеше какво става. Дамата присъстваше на собствената си екзекуция и това не й допадаше.
Кинг отпи от кафето, захапа препечената филийка и каза на жената върху екрана:
— Ядосвай се колкото щеш, но вече си бита карта, Мишел.
След миг на екрана се появи снимка на Мишел Максуел, докато гласът зад кадър четеше биографични данни за нея. Още в гимназията имала отлични постижения както в баскетбола и леката атлетика, така и в учебните дисциплини. За три години завършила университета „Джорджтаун“ с основна специалност наказателно право. А отгоре на всичко това по време на следването си насочила своята изключителна атлетична дарба към друг спорт и спечелила сребърен олимпийски медал по гребане за жени. Надарена в учението и в спорта — има ли нещо по-вдъхновяващо? След една година работа в полицията на родния си щат Тенеси тя постъпила в тайните служби, положила неимоверни усилия да се издигне светкавично… и ето че днес можеше да се радва на ролята на изкупителна жертва.
Хубава изкупителна жертва, помисли си Кинг и внезапно се сепна. Хубава? Да, но в нея определено имаше мъжки качества: енергичната, дори малко наперена походка, внушителните рамене — без съмнение резултат от гребането, — очертанията на челюстта, които подсказваха чести изблици на крайно упорство. И все пак не й липсваше женственост. Беше висока над метър и седемдесет, стройна въпреки широките рамене, но същевременно имаше приятно заоблена фигура. Косата й беше черна, права, дълга до раменете според строгите правила на службите, и все пак изглеждаше модерна. Високите скули издаваха решителност, в зелените й очи блестеше интелигентност — явно тия очи не пропускаха нищо. В тайните служби подобно зрение бе задължително.
Като цяло Мишел не изглеждаше класическа красавици, но навярно бе от онези момичета, които винаги се оказват по-бързи и по-умни от момчетата. Сигурно в гимназията всичките й съученици бяха изгаряли от желание да станат нейни „най-добри приятели“. Но като я гледаше, Кинг се съмняваше някой да е успял да постигне нещо извън определените от нея условия.
Е, подхвърли той мислено към телевизора, и след службите има живот. Можеш да почнеш от нулата и да се пресъздадеш. Въпреки всичко можеш да постигнеш щастие, в разумни граници, разбира се. Само че никога не забравяш. Съжалявам, Мишел Максуел, казвам ти го от опит.
Той погледна часовника. Беше време да тръгва за истинската си работа — да съставя завещания, договори за наем и хонорарни сметки. Не бе тъй вълнуващо като предишната му професия, но в сегашния етап на своя живот Шон Кинг нямаше нищо против скуката и рутината. Някогашните вълнения му стигаха поне за два-три живота.
6
Кинг изкара на заден ход от гаража своя лексус със свален гюрук и потегли на работа за втори път през последните осем часа. Пътуваше по лъкатушни пътища сред великолепни местности, из които от време на време се мяркаха диви животни. Движението не бе особено натоварено, поне докато не навлезе в града. Кантората му се намираше на главната улица, наречена тъй с пълно право, защото беше единствената истинска улица в центъра на Райтсбърг — малко и сравнително ново градче, разположено между далеч по-големите Шарлотсвил и Линчбърг, щата Вирджиния.