Част от секундата [Split Second - bg]

Един от агентите пристъпи към нея с някаква малка машинка в торбичка.

— Прилича ми на дигитално записващо устройство — докладва той.

— Така ли са генерирали гласа на Бруно? — попита Мишел.

— Сигурно са записали отнякъде тези негови думи и са използвали откъса, за да ни държат в неведение, докато се измъкнат. Решили са, че фразата „Само минутка“ ще отбие успешно почти всички наши въпроси. Ти обърка плановете им с онези думи за децата на Бруно. Тук някъде сигурно има скрит и безжичен предавател.

Мишел разбра мисълта му.

— Защото би трябвало да ни чуват, за да пуснат записания отговор, когато се обадих.

— Точно така. — Агентът посочи към стената, където бе свалена част от тапицираната облицовка. — Там има врата. Зад стената минава коридор.

— Значи така са се измъкнали. — Мишел му подаде торбичката. — Остави това точно там, откъдето го взе. Не желая от ФБР да ми четат лекции за съхранението на уликите.

— Трябва да е имало борба — каза агентът. — Изненадан съм, че не чухме нищо.

— Как бихме могли, като тая погребална музика гърми навсякъде? — рязко отвърна тя.

Двамата тръгнаха по коридора. Празният ковчег върху количка бе оставен до другия изход, извеждащ зад сградата. Отворената врата водеше към място, закрито с двуметрова тухлена стена от останалите изходи. Върнаха се в стаята за поклонение, повикаха отново управителя и му показаха коридора.

Човекът се обърка.

— Дори не знаех, че има такъв коридор.

— Какво? — възкликна недоверчиво Мишел.

— Работим тук едва от две години. Тогава закриха единственото погребално бюро в областта. Не можехме да използваме същата сграда, защото беше предвидена за събаряне. Тази тук е била какво ли не, преди да стане погребално бюро. Сегашните собственици се задоволиха с минимален ремонт. Всъщност стаите за поклонение останаха почти без промени. Нямах представа, че тук има врата или коридор.