Част от секундата [Split Second - bg]

— Доброволен помощник на полицията, Сюзан, и то само една нощ седмично. Всъщност най-вълнуващото събитие снощи беше резкият завой, който направих, за да не сгазя един опосум.

— Бас държа, че в тайните служби си изкарвал по няколко денонощия без сън. Изтощително, но и вълнуващо.

— Не съвсем — каза той и тръгна към кантората. Тя го последва.

Сюзан Уайтхед беше на четирийсет и няколко, разведена, привлекателна, богата и явно твърдо решена да го превърне в свой четвърти съпруг. Кинг бе уредил последния й развод, знаеше от първа ръка всичките й безкрайно досадни капризи, знаеше и колко отмъстителна може да бъде, тъй че от все сърце съчувстваше на клетия трети номер — плах саможив човечец, дотолкова смазан от железния юмрук на жена си, че накрая бе хукнал към Лас Вегас да се гмурне за четири дни във вихър от алкохол, секс и хазарт, и това бе началото на края. Сега беше по-беден, но несъмнено по-щастлив. Кинг нямаше ни най-малко желание да го замести.

— В събота организирам малко парти и се надявах да дойдеш — не се отказваше Сюзан.

Кинг мислено провери ангажиментите си, откри, че съботната му вечер е свободна, и отговори, без да му мигне окото:

— Съжалявам, имам планове. Благодаря все пак. Може би някой друг път.

— Много планове имаш, Шон — подхвърли тя с отрепетирана свенливост. — Искрено се надявам някой ден да намеря и аз място в тях.

— Сюзан, не е добре да възниква лична връзка между адвокат и клиент.

— Но аз вече не съм ти клиентка.

— Все пак не бива. Повярвай ми. — Кинг посегна да отключи вратата и добави: — Желая ти чудесен ден.

Влезе вътре, като се надяваше тя да не го последва Изчака няколко секунди във фоайето, въздъхна от облекчение, когато Сюзан не нахълта, и пое нагоре по стъпалата към кабинета си. Почти винаги идваше пръв. Неговият партньор Фил Бакстър бе поел съдебните дела на фирмата, а Кинг покриваше останалите области: завещания, пълномощни, недвижими имоти и разни видове сделки, с две думи всичко, което носеше постоянни приходи. Из тихите кътчета около Райтсбърг се таяха големи богатства. Кинозвезди, промишлени магнати, писатели и други заможни личности бяха избрали това място за свой дом. Обичаха го заради красотата, спокойствието, уединението и местните забележителности под формата на добри ресторанти, приветливи магазини, процъфтяваща културна общност и университет от световна класа само на един хвърлей камък — в Шарлотсвил.

Фил не бе ранобуден — а и съдът не отваряше преди десет, — но за разлика от своя съдружник работеше до късно. Към пет следобед Кинг обикновено вече си беше у дома и майстореше нещо в работилницата или излизаше с лодка на риболов из езерото зад къщата, докато Бакстър се трудеше упорито. Тъкмо това ги правеше чудесен екип.

Кинг отвори вратата и влезе. Часът едва наближаваше осем и секретарката още не беше дошла. Сюзан Уайтхед навярно бе дебнала отвън, за да го хване на идване.

Най-напред погледът му падна върху съборения стол, сетне видя дребните вещи, които трябваше да са на секретарското бюро, но сега лежаха разпилени по пода. Инстинктивно посегна към кобура, но сега нямаше нито кобур, нито пистолет. Носеше само една злонамерена добавка към наскоро оформено завещание, която би сплашила единствено бъдещите наследници. Той вдигна от пода тежкото преспапие и се огледа. Онова, което видя, го накара да застине на място.