Част от секундата [Split Second - bg]

Сега мъжът изглеждаше подмладен, може би с повече от трийсет години. Беше се пресъздал също като Кинг. Дъвчеше маслен геврек, пиеше черно кафе и спокойно обмисляше как е реагирал Кинг, откривайки труп в кантората си. Отначало е бил стреснат, после може би разгневен, но не и изненадан — не, логично погледнато, изобщо не би трябвало да се изненада.

Докато размишляваше за това, той включи радиото, вече настроено на местния новинарски канал, и хвана сутрешния бюлетин, който започваше с отвличането на Джон Бруно — водеща новина за почти всички информационни агенции по света. Тази вест бе успяла да прогони макар и временно от ума на мнозина американци дори Близкия изток и професионалния футбол.

Слушайки новините, мъжът облиза от пръстите си сусамовите семена и маслото. Говореха за Мишел Максуел, шеф на охранителния екип от тайните служби. Официално я бяха изпратили в неплатен отпуск, което на практика означаваше, че е само на крачка от края на кариерата си.

И тъй, жената вече бе вън от играта, поне официално. А неофициално? Точно затова през онзи ден бе запомнил всяка черта от лицето на Максуел, докато тя минаваше покрай него. Не беше изключено в даден момент пак да се сблъскат. Той вече знаеше всичко за миналото й, но с колкото повече данни и информация разполагаше, толкова по-добре. Тази жена или щеше да си седи у дома и да трупа злоба, или да се втурне в атака независимо от риска. От малкото, което бе видял, той смяташе втория вариант за по-вероятен.

Мъжът отново насочи вниманието си към сцената, която се разиграваше пред него. Към адвокатската кантора се задаваха неколцина граждани, тръгнали на работа или да отворят магазините си, когато на малкия паркинг изскочи още една полицейска кола, следвана от микробус с екип криминалисти. Очевидно това бе нещо ново за достопочтения малък град Райтсбърг. Униформените полицаи сякаш нямаха ни най-малка представа какво да вършат. Всичко това бе крайно обнадеждаващо за мъжа, който дъвчеше геврека в колата си. Толкова дълго бе чакал този момент; държеше да му се порадва. А най-хубавото тепърва предстоеше.

Той отново забеляза жената, застанала край кантората. Беше видял Сюзан Уайтхед, когато тя заговори Кинг пред вратата. Приятелка? По-скоро кандидатка, досети се мъжът по видяното преди малко. Той насочи фотоапарата си към нея и направи няколко снимки. Чакаше Кинг да излезе на чист въздух, но това навярно нямаше да се случи. Кинг бе навъртял доста километри при обиколката си като доброволец към полицията. Толкова много диви, самотни пътища криволичеха из пущинака. Всичко може да дебне там, в гъстите гори. Ала къде ли можеше да намери човек истинска безопасност в днешно време?