Последният оракул
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Затова вместо да притича към вратите, Грей извади пистолета си — компактен зиг зауер Р229, който носеше в кобур на гърба. Не че имаше по кого да стреля. Въпреки това зареди патрон в цевта, в случай на директно нападение.
Бездомникът до него простена. Вече целият му гръб беше в кръв. Грей се намръщи — лошият късмет на някои хора просто нямаше край. Нещастникът се беше надявал на малко милостиня, а какво беше получил — куршум в гърба. Случайна жертва на опита за атентат срещу Грей.
Кой се опитваше да го очисти обаче? И защо?
Бездомникът вдигна треперещата си ръка. Тялото му потръпваше при всяко мъчително вдишване. Ако се съдеше по мястото на входната рана и количеството изгубена кръв, куршумът щеше да се окаже фатален за човек в неговото състояние. Мъжът посегна към бедрото на Грей. Пръстите му се отвориха и зацапаната монета изпадна от ръката му. Явно я беше стискал през цялото време. Монетата отскочи от крака на Грей и се търколи в тревата.
Последен дар.
Дребна възвръщаемост от раздадената през годините милостиня.
После тялото на бездомникът се отпусна. Главата му клюмна върху рамото на Грей. Той изпсува под нос.
„Съжалявам, старче“.
Извади телефона си с другата ръка. Отвори с палец капачето и натисна бутона за спешно повикване. Отговориха му моментално.
Грей заговори бързо, вдигайки под тревога централното командване.
— Помощта идва — каза директорът. — Следим те от камера на замъка. Вижда се доста кръв. Ранен ли си?
— Не — кратко отговори Грей.
— Стой и чакай.
Грей нямаше да спори. Не бяха последвали нови изстрели след първите три. Нито звънтящи рикошети в металната табела. Стрелецът най-вероятно се беше отказал. Въпреки това Грей не смееше да помръдне, преди кавалерията да пристигне.
Прибра телефона в джоба си и изрови монетата на стареца от тревата. Беше тежка, дебела и грубо изсечена. Грей я потърка разсеяно. Пръстите му бяха омазани с кръвта на бездомника и този импровизиран разтворител отстрани част от мръсотията по повърхността й. Релефното изображение приличаше на гръцки или римски храм — шест колони под островръх покрив.
„Това пък какво е, мамка му?“
В центъра на монетата имаше буква.
Гръцката буква Σ, реши Грей.
„Сигма“.
В математиката с Σ се означаваше сумата на всички части, но буквата беше и емблема на организацията, за която работеше Грей — Сигма, елитен екип от бивши военнослужещи в специалните части, получили допълнителна научна подготовка, която да ги квалифицира за работата в тайното военно подразделение на АИОП — агенцията за изследователски проекти към министерството на отбраната.
Грей погледна към замъка. Щабквартирата на Сигма беше тук, дълбоко под основите на Смитсониън, в бункери, останали от времето на Втората световна война. Местоположението й беше идеално — близо до правителствените сгради, до Пентагона и до множеството частни и държавни лаборатории.
Грей се загледа отново в монетата и разбра грешката си. Буквата не беше гръцката Σ, а просто голямо Е. Пришпорвани от паниката, очите му бяха погодили номер, смесвайки действителността с непосредствените приоритети в съзнанието му.
Стисна в юмрук монетата.
Най-обикновено „Е“.
Не за пръв път през последните седмици виждаше връзки там, където ги нямаше — или така поне смятаха колегите му. В продължение на цял месец Грей беше търсил потвърждение, че Монк Кокалис — изчезнал по време на мисия негов приятел — може още да е жив. Засега обаче все стигаше до задънена улица, нищо че беше впрегнал всички ресурси на Сигма.
„Гониш призраци“ — беше го предупредил Пейнтър Кроу след първите няколко седмици.
Може би.
От другата страна на алеята се отвориха с трясък врати. Дузина облечени в черно фигури изскочиха от Замъка с готови за стрелба оръжия.
Кавалерията.
Движеха се предпазливо, но никой не откри стрелба по тях.
Придвижиха се бързо до Грей и оформиха кръг около него.
Един от мъжете се смъкна на коляно до бездомника. Остави куфарче за спешна помощ в тревата и посегна да го отвори.
— Мисля, че е мъртъв — каза му Грей.
Парамедикът провери за пулс и потвърди предположението му.
Човекът беше починал.
Грей се изправи на крака.
С изненада видя шефа си, Пейнтър Кроу, при страничния вход. Без сако, с навити до лактите ръкави, директор Кроу излетя през вратата. Изражението му не вещаеше нищо добро. Макар и десетина години по-голям от Грей, Пейнтър все още се движеше с атлетичната грация на млад вълк. Изглежда беше преценил риска като минимален. Или и той като Грей просто усещаше, че снайперистът вече се е изнесъл.