Елате в моя дворец
- Автор: Дюнак Жан-Клод
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елате в моя дворец». Краткое содержание книги:
Жан-Клод Дюниак е автор и на няколко романа: „Игра на пясъчни кучета“, „Булевардът на мъртвите звезди“, „Крадци на тишина“ /в три тома/ и др. Той е един от най-превежданите френски автори фантасти в чужбина: Англия, Германия, Италия, Испания, Португалия, Хърватско, Русия, Чехословакия, Румъния, Литва, а също и в САЩ. Преподавател е в Тулузкия университет.
За миг човек може да си помисли, че те ще се хвърлят в щурм, но нито един не се решава да трепне. После внимателно те започват да отстъпват, преди да направят полукръг и да потънат обратно в сенките на балона.
Гостите нямат време да изразят своето разочарование. Картината се сменя, за да се фокусира над друг сблъсък. Този път двама клонинги атакуват трети. Притиснат до една стена, защитникът яростно се отбранява. Усмивката, разтеглила устните му е достойна за тази на Ерик от най-добрите му и славни дни. Той прави лъжливо движение надясно, чупи с крак коляното на първия си противник, преди умело да избегне мрежата, хвърлена от втория. След което на свой ред изстрелва в главата на двойника си наниз от металически куки, възползва се от неговото стремително отстъпление, за да довърши другия нападател с мълниеносен лакътен удар, премазващ крехките хрущяли в гърлото. Четвърти клонинг, привлечен от шума на битката, стои на разстояние в сянката, готов да се включи, ако се представи удобен момент. Скритият в тъмното Ерик решава за по-благоразумно да не се появява. Без да напуска своето укритие, той оставя победителят да се отдалечи и дълго изчаква, преди да отиде и вземе оръжието на победения. Дълги минути на екраните нищо не трепва, гостите си разменят хапливи забележки, или отиват да напълнят чашите си от масите. Представяното от Ерик зрелище не дава обещания ефект и все пак, неговите хитрини и скрити резерви са от такова естество, че никой не смее открито да заяви, че мястото му ще бъде лесно заето. Първите лъчи на утрото озаряват свода на балона, който като дъга ги разпръсва в най-различни променящи се цветове. Постепенно невидимите лъчи на синьото слънце превръщат шахматния лабиринт на мрачните улици в арена, където никакво укритие вече не е възможно. Един след друг четиримата оцелели се откриват и се отправят към каменното площадче, където се намират покоите на Ерик. Вратата е отворена.
На няколко метра един от друг те се спират. Погледът им се плъзга по извивките на умножените им тела, до едно еднакви, в търсене на някаква драскотина, цепнатина, на някаква промяна, издаваща умора или страх. После, след като са получили доказателство, че всеки един е съвсем точно отражение на съвършенството на останалите трима, очите им се търсят, впиват се едни в други и повече не се изпускат.
И за двойниците на Ерик ще е достатъчно съвсем малко, за да хвърлят оръжията, да се разсъблекат и да започнат да си милват ръцете, станали изведнъж носителки на мира. Кръгът, който клонингите са оформили, е обвян от някакъв тих полъх, чието невероятно напрежение изолираните зад екрана зрители с мъка успяват да доловят. В препълнените зали разговорите секват.
Един съюз между тези четирима войни — това ще е най-жестоката заплаха, с която балонът някога се е сблъсквал. Гостите се колебаят с ръка върху дръжките на своите оръжия: може би ще е по-добре да си пробият път през заложените капани към заключените покои, за да пометат всички клонинги на Ерик с лазерните лъчи! Но минутите текат, никой не се решава да действа.
Атаката изненадва всички със своята ненадейност. С някакво мълчаливо, общо съгласие тримата клонинги с мрежи са се нахвърлили върху четвъртия, който не е имал време да парира техния щурм с металния лост. Строполява се на земята. Потъналото в кръв оръжие отеква с метален звън в паветата. Тримата оцелели подхващат отново танца на смъртта, без да се интересуват от проснатото в краката им тяло, сякаш е някаква сянка.
Моментът на мъчителна тревога и очакване, предхождал последния щурм, е напомнил на зрителите до каква степен Ерик, сам или размножен, може да бъде опасен. Вечерта е пропаднала. Тези, които се радват, че са избрали номера на единия от оцелелите, в момента желаят техният фаворит да загуби, за да не бъдат първите, които ще посрещнат клонинга победител. Въпреки това, всички гости знаят, че нещо се е разчупило в безупречния механизъм на война. Неговият ореол на непобедимост бавно се е разсеял с редуващите се картини — Ерик ранен, Ерик победен, Ерик мъртъв. Този, който ще оцелее, ще докаже своята цена, но пръснатите шест трупа зад него ще останат като пробойни в ризницата му. Той ще бъде предизвикван, постоянно предизвикван. Всички ще се мъчат да заемат мястото му — на върха на пирамидата. Неподозиращи за мислите, развълнували тези, които ги наблюдават, клонингите се подготвят за фаталния сблъсък. Три е лоша цифра за привържениците на равностойната борба: прекалено статична, прекалено стабилна, тя предполага едно постоянно примирие, при което всяко едно предложение за съюз още от самото начало е подозрително. Кой би поел риска да атакува първи, знаейки, че другите двама веднага ще се съюзят против него? Не може и дума да става за бързо и смъртоносно пробождане или изстрел, тримата войни са нащрек и знаят всяка преструвка на другите двама, всяко лъжливо движение на своите противници. Играта е равностойна. Пат.