Елате в моя дворец
- Автор: Дюнак Жан-Клод
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елате в моя дворец». Краткое содержание книги:
Жан-Клод Дюниак е автор и на няколко романа: „Игра на пясъчни кучета“, „Булевардът на мъртвите звезди“, „Крадци на тишина“ /в три тома/ и др. Той е един от най-превежданите френски автори фантасти в чужбина: Англия, Германия, Италия, Испания, Португалия, Хърватско, Русия, Чехословакия, Румъния, Литва, а също и в САЩ. Преподавател е в Тулузкия университет.
— Вие бяхте този, който се доближи най-много до успеха, капитане.
Ерик следва с върха на пръстите си следата от порязната рана. Някаква полу усмивка се появи на устните му. Винаги бе отказвал да изличи тази следа, която го обвързваше с Демария.
— Загубили сте ловкостта си и аз съжалявам за това. От известно време ми липсват достойни противници, противници от класа.
— Аз никога не бих ви докоснал втори път, знаете го много добре. Не си играйте с мен! Вие не оставяте никой да бъде равен; веднага щом някой от нас напредне малко повече и започне да ви заплашва, вие се връщате в залите, започвате да тренирате и вземате преднина.
— Какво ви пречи да правите като мен? Имате всички условия…
Демария свива рамене. За пореден път атаката му беше отблъсната и отпорът бе окончателен — смъртоносен и точен. Забележката на Ерик бе събудила у него жестоки съмнения. Той също можеше да бъде войн, но задълженията около неговата главна задача и известна липса на доверие у себе си, го бяха отклонили от този път. И сега дистанцията, която ги разделя, е прекалено голяма, непреодолима. Демария продължава с твърд глас, успял е да се овладее.
— С течение на времето ние се научихме да мразим онова, което бяхте — личност, изпълнена с високомерие. Вие увеличавахте тази омраза с манията си да колекционирате нашите тела, вместо трофеи. Беше направено по твърде интелигентен начин. Дълго време ние се упражнявахме, подтиквани от омразата, а клонингите ефикасно работеха навън. После тенденцията се обърна. Вие явно бяхте прекалено силен; да ви предизвика човек беше пълна лудост. Никой от нас не искаше да заема почетното място на масата по време на вашите гала вечери, никой не искаше да бъде издиган на пиедестал така, че раните му ясно да си личат и виждат от всички. Играта лека-полека стана безинтересна, сега залите за тренировки са почти празни. Нашите клонинги вече не са толкова устойчиви, за да преодоляват лианите. Балонът престана да нараства…
— И съществува едно единствено разрешение на този проблем, обсъждали сме го хиляди пъти. Да се използват моите собствени клонинги!
— Отговорът е пак не, Ерик! Съжалявам. Законът и тук е много суров: клонингите могат да бъдат активирани само след смъртта на оригинала. Мога да ви споделя какви мъки изпитахме двамата, докато изоставим тази идея, но тъй като в момента говорим открито, предпочитам да ви го кажа: не ми се ще да допусна върху тази планета да се разхожда цяла армия от Ериковци, чийто безсмъртен водач ще бъдете вие.
— Тогава няма да знам какво да правя с властта, от която толкова се страхувате, че ще придобия.
— Човешкият род е имал за пример две кървави революции, за да се убеди в противното. Законът е стриктен — един клонинг може да бъде контролиран и управляван, тъй като продължителността на живота му е по-кратка, а на всичкото отгоре той е неспособен да се възпроизвежда по нормални пътища. Вие не сте такъв и никога няма да бъдете. Докато вашето първо съществуване не бъде напълно унищожено, аз няма да поема риска да ви дублирам!
— Така да бъде. Но проблемът в такъв случай остава неразрешен.
— Не съвсем. Вашата смърт — това е разрешението на нашите трудности, съгласете се с това. Ако един от нас успее да ви елиминира, играта отново ще стане изключително интересна, защото първото място няма да бъде вече недостижимо. Убеден съм, че тренировките пак ще започнат. Дори нещо повече — ще мога да изпратя цял контингент от вашите клонинги да разработят подготовката на ново селективно оръжие, което би трябвало да се справи с най-неподатливите лиани. За нещастие, употребата му е мъчителна. Не виждам никой друг, освен вас, който да може ефикасно да си послужи с него.