Елате в моя дворец
- Автор: Дюнак Жан-Клод
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елате в моя дворец». Краткое содержание книги:
Жан-Клод Дюниак е автор и на няколко романа: „Игра на пясъчни кучета“, „Булевардът на мъртвите звезди“, „Крадци на тишина“ /в три тома/ и др. Той е един от най-превежданите френски автори фантасти в чужбина: Англия, Германия, Италия, Испания, Португалия, Хърватско, Русия, Чехословакия, Румъния, Литва, а също и в САЩ. Преподавател е в Тулузкия университет.
Противоотговор няма. Леко озадачен, Вайс се изправя с лазер, висящ в ръката му като ненужна играчка. С лявата ръка той несъзнателно изтръсква трикото си и заема позиция за права стрелба — с раздалечени крака и лице срещу противника. Дулото на оръжието се повдига, той се прицелва в клекналия на десетина метра силует. Палецът се присвива, но когато светлината бликва, Ерик се е отблъснал с гърдите назад. Изстрелът е несполучлив.
Вайс внимателно пристъпва напред. Започва да става смешен пред зрителите, чието внимание и присъствие долавя от другата страна на матовите огледала. Студена злоба го завладява. Погледът му се впива в този на Ерик. Стреля отново, но не толкова бързо, че да улучи мишената, която подигравайки му се, като лиана се извива.
На три крачки от него той се спира, повдига оръжието с двете ръце, твърдо решен да натисне спусъка и да задържи така дотогава, докато противникът му бъде разсечен на две. Но само частица от секундата преди да бъде даден изстрела, Ерик е вдигнал отворените си длани, в които блясват две кръгли огледала, инкрустирани в плътта му. Смъртоносният лъч, съвсем прецизно отразен, е разкъсал гърдите на Вайс, който бавно се свлича в краката на Ерик.
А той безучастен изчаква пристигането на зрителите и на Демария, който ще го извади от парализата. Но е взел предварително лазера, изпуснат при падането на Вайс. Никога нищо не се знае…
През останалото време от вечерта той парадира пред гостите с Делиза, хванала го под ръка, както изисква правилото, което години преди това самият той е наложил. Приятелката на победения принадлежи на победителя; дотогава, докато клонингът на мъртвеца не стане отново функционален. Механичните слуги са изнесли тялото, зацапало помещението. Утре балсамиращият ще го прикове в неговата последна поза в галерията с трофеите. Ерик е разказал за това на Делиза, нашепвайки й в ухото своите най-жестоки идеи, просто от удоволствие и за да види как нацупените и устни ще се изкривят от погнуса. Когато вижда, че първите поканени се готвят да си тръгнат, той плясва с ръце, за да привлече вниманието и кара оркестъра да замълчи.
— Приятели, обичаят изисква оцелелият след даден дуел да организира празник. Този път това ще бъде двоен празник. Не, не си тръгвайте, поканата, която отправям към вас не е обикновена. Не става въпрос за класически прием, на който централна тема ще бъда моя последен трофей. Каня ви на нещо безкрайно по-забавно. Каня ви на моята собствена смърт!
Той обхожда с поглед вкаменилото се множество, усеща тръпките, плъзнали по тялото на Делиза. Навежда се и я целува с пълна уста, захапвайки лекичко подутата й горна устна.
— Имам нужда от време, за да се подготвя, така че поканата се отлага за след един месец, ден след ден. До този момент няма да приема нито едно предизвикателство, нито пък ще участвам в какъвто и да е дуел, дори и приятелски. Изморен съм вече от тези игри без изненади. Определям ви среща на моята последна вечер и ви натоварвам със задачата да разпространите новината навсякъде из балона.
— А сега — пак подхваща той, — искам да говоря с вас, капитан Демария.
През следващите седмици новината за приема занимава всички умове. Носят се най-луди предположения. Дали той ще излезе от балона, за да се сражава с лианите? Дали не е решил да хвърли колективно предизвикателство в края на вечерта? Запитан, Демария отказва да даде отговор на тези въпроси. Нервният му вид обезсърчава онези, които го питат и искат да отидат по-нататък с въпросите си. Делиза, върнала се отново в своя апартамент, след като е прекарала само една нощ в покоите на Ерик, е с подпухнали очи и ненавистно изражение. Нейният нов владетел не я е задържал поне от благоприличие при себе си. Такава обида към нейната красота е нетърпима и я лишава от възможността да разбере преди другите какво се подготвя. Бурята от въпроси, предизвикана от поканата, е помела съмненията и безпокойствата относно сегашното състояние на балона. Някакъв нов прилив на енергия е позволил да се обуздае настъплението на лианите. И ако следващото излизане навън не е било пълен успех, то поне е имало вид на победа. Опитите с новото оръжие са дали окуражаващи резултати: цветните сенки на небесната дъга са отместили назад границата със смъртоносната растителност. И все пак, оръжието не е съвсем безопасно. Двама от клонингите са допуснали грешката да задържат малко повече очите си към искрящата дъга, жадни да видят пораждащите се матови нюанси и отблясъци. Лице в лице със смъртоносните лиани, такива грешки не се прощават и всеки тайничко си пожелава Ерик да се присъедини към следващите излизания като внесе по този начин своя дял от незаменимия си опит и знания. Името му е отправна точка на всеки разговор, но самият той остава невидим, а достъпът до покоите му е забранен за когото и да било.