Пространно житие на Стефан Дечански (Житие и живот на светия великомъченик цар Стефан сръбски, който е в Дечани, написано от Григорий монах и презвитер, игумен на същата обител)
- Автор: Цамблак Григорий
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пространно житие на Стефан Дечански (Житие и живот на светия великомъченик цар Стефан сръбски, който е в Дечани, написано от Григорий монах и презвитер, игумен на същата обител)». Краткое содержание книги:
И друг неочакван подвиг стоеше по пътя на царя — понеже българският цар Михаил, възгордял се от много успехи и царска слава, се вдигаше срещу сръбското господство и се стремеше да го подчини под своята власт. Много беше, прочее, неговата войска, още по-много беше събрал от различни народи; освен това поиска немалка помощ и от готите, живеещи на другата страна на Дунава, и настъпваше, подобно на вълнуващо се море. И виждайки такова неизчислимо множество, той бързаше да осъществи чрез дела, което кроеше в ума си.
А Стефан, като узна за това от писмо, смути се, което беше естествено, разпрати известие до войската да тръгне след него, а сам се стараеше да избърза, колкото се може, със своя сив Стефан. И щом стигна до мястото, наречено Велбъжд, принадлежащо към Сардиния, тук двете страни се виждат една друга; и нашите бяха твърде малко спрямо множеството на ония — пет към хиляда, както би рекъл някой.
Прочее, прехристиянският Стефан изпраща до царя на българите да сключат мир: «Защо се мъчиш, казва, да погубваш българските и сръбските родове, нали имаш в ръцете си дела от своето наследство, що бог ти е дарил? Бъди доволен от своето, та да ти бъде добре, а не пожелавай чуждото, което бог другиму е дарил, защото се противиш на бога, като нарушаваш и оборваш нещата, що са от него добре разпределени. Ако ли пък си толкова военолюбив, насочи оръжието си против варварите, а не срещу христовите хора, на които аз по божия благодат съм пастир и които при това с нищо не са те обидили. Помисли колко кръв предстои да се излее, колко майки ще останат без деца, колко трупове от двете страни ще бъдат поднесени за храна на птиците и зверовете. И какъв отговор ще се иска за тях от оня, който ги е погубил безразсъдно? Прочее, като ни оставиш в мир и ти самият като го имаш, върни се в своите [земи], понеже, които се стремят да заграбят чуждото, ще загубят и туй, което мислят, че сигурно държат — така отсъжда всевиждащото око.»
Оня, щом чу това, изрева сякаш звяр и изпълни с много смут стоящите пред него; той отправяше срещу Стефан реч на безчестие и закана и накрая рече: «Ако не дойде до сутринта, когато слънцето изгрее от изток, и коленичил, не превие врат под крака на моето непобедимо величество, ще изпратя и ще го доведа така позорно вързан и след много различни и големи мъки ще го предам на насилствена смърт!»
А що стори Стефан, като чу това? О, благородна душо! О, блажена надежда! Въздъхнал из дълбоко, рече: «Господ ми е помощник и няма да се уплаша; що ще ми стори човек! Господ ми е помощник и аз ще погледна срещу моите врагове!» Извика воеводите, та заповяда да се организира войската и да се приготви за бой. А самият той, стоящ сам в шатрата, молеше се, вдигнал непорочни ръце към бога и него призоваваше на помощ. И стоейки така, прекара цялата нощ. Щом настъпи денят, излезе със сияещо лице, както някога Мойсей, когато излизаше от скинията на Завета. Защото молитвата е такова нещо — не отпуска молещия се такъв, какъвто го приема, но много по-сияен. След това събра цялата армия, постави в средата сина си Стефан и му я връчи, казвайки: «Вървете, чеда, в името на Христа, за да се изпълни неговата справедлива присъда! Дерзайте, защото пише: „Тези на колесница, онези на коне, а ние в името на господа нашия бог ще призовем.“ Да не се плаши вашето сърце, като гледате множеството на онези! Понеже когато Йерусалим беше обсаден от Сенахирим, воевода на асирийския цар, бог, видял смирението и злощастието на своите хора, изпрати една нощ един ангел и уби 185 хиляди от асирийската войска; и сега, заедно с вас се надявам: ще изпрати своя ангел пред вашето лице. Защото пише: „Бог се противопоставя на гордите, а на смирените дава благодат.“ Чрез такива богоизречени думи, премъдрият направи всички усърдни, вложи в сърцата им божествена сила и ги прати на бой.
А той влезе пак в своята шатра, коленичи и опрял лице до земята, молеше се, изливайки сълзи, сякаш [черпеше] със съсъд от извор. Бог слушаше своя праведник и оня горделив насилник с цялата си военна сила беше побеждавай както някогашния Амалик, чрез действието на молитвата, и не можа да отбегне божия съд. Царят на българите беше заловен от сръбските войници. Водят го при сина на царя Стефан, който тогава извърши много подвизи в битката. И там безславно бе лишен от живот; той справедливо бе подложен на това, що готвеше другиму. И тъй българите, изпълнени със срам, изгубили повечето си сили, като взеха трупа на оня Михаил и извършиха над него необходимото, и приготвиха предоволно мъртвеца според обичаите, и поставиха Александър, [Стефановия] племенник, за цар, отидоха си в своята страна.