Пространно житие на Стефан Дечански (Житие и живот на светия великомъченик цар Стефан сръбски, който е в Дечани, написано от Григорий монах и презвитер, игумен на същата обител)

Имаше един човек, който седеше да проси при манастирските врати. Той някога бе боледувал от треска и бе лишен от зрителната способност на очите си. И четиридесет години се измъчваше от такова наказание. Макар че беше дал много имоти на лекарите, понеже беше от богатите, той никак не можа да получи облекчение на страданието. Но след като разпиля имотите, превърна се в бездомен и просяк. Щом разбра, че онова честно тяло е извадено от земята и открито лежи пред всички — лекарство на всекиго според вярата, купувано не със злато, но придобивано с усърдие, той стана, та дойде до църковните врати. Тъй като входът му бе недостъпен, понеже множество хора се стичаха на поклонение пред нетленното тяло и се блъскаха един друг, той стоеше вън, проливаше топли сълзи, биеше гърдите си с ръце, а с езика си изричаше молитва към мъченика; и подражаваше на вярата на онази жена, за която се говори в евангелието. И както надеждата не посрами нея, така и него [не посрами]. Защото когато вече се отслужваше божията служба, той успя някак леко да влезе и доведен от водач до пресвещения ковчег, преклони глава, допря лице и очи на гърдите на светеца. И, о чудо! Като стана, той, избавил се от предишната тъмнина, виждаше желаната светлина. И вървейки, станал водач на този, който преди го водеше, разгласяваше божиите величия, извършващи се чрез Стефан. Но и много други хроми и парализирани, неми и глухи се освобождаваха от такива страдания, когато се докосваха с вяра до мощите му. Тези, които ги познават, казаха, че те и доскоро са били живи.

Прочее, нима това е чудно? Ни най-малко! Защото той е ученик на Христос, който е изрекъл: „Делата, които аз върша, и той ще върши.“ Наистина Стефан показа дела, достойни за вярата, а вярата украси с дела, делата пък с вяра запечата. А кои са те: вяра, надежда, любов, беззлобие, простота, милостиня, кротост, дълготърпение, правосъдие, грижа за сираци» и вдовици, подвиг за благочестието и което е най-високото -смирение. Него той прибави като невидими крила към останалите добродетели; и летейки, достигна надземните предели, въдвори се с мъчениците като великомъченик. Приобщен с тези, които благочестиво царуваха на земята, той, който ги превъзхождаше с много дела, се причисли към преподобните, защото усвои някои от техните велики деяния и както се разбира, на тях се оприличи с чистите молитви, с мисъл за смъртта, с непрестанни сълзи и със смирена мъдрост; и той се приготви; да влезе заедно с мъдрите девици в чертога, защото, напълнил свръхбезмерно много съдове с масло и вдигнал пред себе си светилника, очаква в полунощ страшното идване на сладкия Жених. И кои съдове — чуйте, възлюбени: утробите на бедните, стомасите на гладните, плещите на голите, сълзите на вдовиците, нуждата на сираците. Като утешаваше тяхната оскъдица, Стефан приготви украсата на своя светилник.