Пространно житие на Стефан Дечански (Житие и живот на светия великомъченик цар Стефан сръбски, който е в Дечани, написано от Григорий монах и презвитер, игумен на същата обител)
- Автор: Цамблак Григорий
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пространно житие на Стефан Дечански (Житие и живот на светия великомъченик цар Стефан сръбски, който е в Дечани, написано от Григорий монах и презвитер, игумен на същата обител)». Краткое содержание книги:
А победителят Стефан, красящ се със светли победи, се върна обратно, където поданиците го посрещат и величаят с победни песни, възхваляват го и му се възхищават, благодарят на бога, че се сдобиха с такъв цар, по-прочут от всички предишни. После, като беше в манастира със славните князе и людските управници, пишеше победни песни за Христа-царя и се изпълваше с неизказана радост, виждайки такъв завършек на своето усърдие. И оттогава се стремеше към по-велики подвизи.
След това построява друг манастир, на три стадии далече от великата обител, добровидно разделен на килии, украсен с редове одъри и приготвен за такава цел с всички други необходими неща. И там събира братство от болни от свещената болест, намиращи се по цялата му земя, доста много на брой, със загнили лица, с треска в кръвта, с разложени меса, окапали до самите кости, с изкривени пръсти, отделили се от ставите; хора съвсем схванати, неподвижни; такива, що не можеха свободно да дишат поради болката, мъчеща ги извътре — зрелище наистина покъртително и гледка, предизвикваща сълзи в очите на милостивите! Там им уреди да получат покой, който какъвто иска, давайки им всеки ден обилно нещата, необходими за тяхното успокоение: копринени тъкани, понеже са меки за лежане на ония свещени тела, и благовонно миро за прохлада на излъчващия се от тях огън. Постави им и управител от двореца — благ и добър мъж — и му заповяда да угажда на всички и да облекчава болките от недъга. Но и сам често ходеше там: веднъж, престорил се на някакъв войник, им даваше много пари, а друг път — открито, през деня. Той им се покланяше, усърдно ги прегръщаше, със сълзи целуваше онези страдащи тела, говореше им слова на утеха и ги облажаваше, че заради временното и бързопреходно страдание ще се удостоят с безконечното царство. И нито Соломон в цялата слава на своето царство не се е радвал толкова, колкото той с този събор на страдалци; и много нощи прекарваше, беседвайки с тях, защото имаше помежду им мъже, удостоени с божествени [дарби]. Прочее, времето сега не е подходящо да пиша за това; за тях трябва друга, по-грижлива подготовка и обмисляне. А сега, избързал, ще разкажа как настъпи мъченическият край на неговия живот и как той се присъедини към лика на мъчениците.
Една нощ, след свършване на утринното песнопение, полегнал на уединената си постеля, той вкусваше малко сън, И вижда великия Николай. Той му се яви по същия начин, както и преди. И пак Николай, пак обичайната полза, пак той, пожелаващият да благоизвести по-хубавото! И се приближава до него, и говори: „Приготви се, Стефане, за края, защото скоро ще се представиш на господа.“
О, добро известие! Станал от сън, Стефан смесваше радостта със сълзи й като се хвърли на земята, благодареше на бога и на вестителя за доброто преселение. Защото той винаги се стремеше и желаеше, ако е възможно, да остави земните смутове и в бъдеще да живее с Христа.
След това извика настоятеля на манастира, споменатия по-горе Арсений, и му връчи много злато, казвайки: „Изтече, честни отче, времето на моя живот и затова вземи ги и ги запази за манастирски нужди, защото не зная какви ще бъдат по намерения тези, що ще царуват след нас.“ И тъй, даде това на манастира, друга част — за онези блажени страдалци, а останалото сам раздаваше. Малцина узнаха за неговото дело, понеже от тогава до часа на [утринното] богослужение прекарваше всички нощи, като бродеше из града и търсеше нуждаещи се хора.
А Стефан, споменатият преди негов син, многократно беше нараняван от желание за царството и поради страх, че няма да го получи, криеше в себе си змия. И тогава, понеже не можеше да търпи повече пламъка на желанието, а имаше със себе си много войска и мнозина от първите велможи, преминава в Арванитската земя, удостоен със сана на трибун. Там се препасва с властта на цялото царство и отнема тази земя от бащината си държава.
А какво направи оня кроткият, когато узна това? Многократно изпраща до сина писма, та да остави недостойните неща и да живее заедно с него, а не след дълго да стане наследник на царството и благословията му. Но как да послуша добрия съвет душата, устремила се единствено към злото? Като разбра, че синът не се покорява, остави да се изпълни за него божията промисъл и живееше, събирайки много добродетели, за да не се пресели от тукашния живот с малка печалба. Така и в това подражаваше на кроткия Давид и усърдно понасяше синовното гонение. Когато някои, показващи голяма близост към него, решиха да му кажат: „Защо е тази твоя снизходителност към сина? Защо е това отлагане и забавяне? Изпрати поне войска, задоволи я с много плячка и с това ще покажеш своята мощ и ще внушиш страх у войниците му, та да не смеят да се вдигнат на рат срещу тебе“, той ги погледна някак необичайно, както се каза, и рече: „Защо вие така ожесточавате кротката душа и я карате нея, която се подчинява на божия закон, да му се противопоставя? Ако сме приели доброто от ръката Господня — както каза Йов, — нима не ще изтърпим злото. Достатъчно се насладих от благата на този живот; ясно е, че като получих слава и царско име, редно е да изстрадам всякакво зло, за да имам някакъв заслужен дял от отвъдното утешение, та да не ни бъде казано справедливо онова, що се каза на богатия: «Ти получи своите блага приживе.» От тези думи ще бъдем посрамени и не ще можем да дадем никакъв отговор.“ Защото, откак получи вестта за блажената кончина, неговата мисъл бе заета не с нещо друго, а само със сърдечно съкрушение и с честите страдания на сълзите, и с обичайния за него стремеж към бедните.