Пространно житие на Стефан Дечански (Житие и живот на светия великомъченик цар Стефан сръбски, който е в Дечани, написано от Григорий монах и презвитер, игумен на същата обител)

Такива са Стефановите дела, такива са придобивките на благочестивия цар, такива са плодовете на богообичната душа. Не се превъзнесе от толкова голямо самовластие, не бе похитен от гордостта, не предпочете нещо от видимите пред мислените, но короната на това земно царство му бе застъпница на небесното царство. И неговата света душа се вселява в неизказаната слава, а свещеното му тяло, сякаш някое скъпоценно наследство, бе оставено на неговото отечество, та и чрез това бог прояви милост към нас. Ако не беше станало така, той сигурно щеше да се представи като Енох. А понеже неговите честни мощи са при нас, вярваме, че и неговата триблажена душа невидимо е с нас, изпълнява нашите молби за спасение, пази ни от насполетяващите ни злини, противи се и наказва с видими наказания онези, които нападат неговата обител и оскърбяват ангелския чин в него. И чуйте, о любезни отци, разказа, който не е непознат и на ваша милост.

Някой си Ивое беше поставен несправедливо и неблагочестиво от царица Елена за началник. В началото, прочее, той си придаваше [вид на] благоговение и смирение, както се казва, вълк, прикрит с овча кожа, докато разкри живеещия вътре в него звяр и се показа изведнъж жесток, и беше жилище на всякакво беззаконие. Той открито присвои всичко, що е в манастира, и нареди той да се управлява от миряни; този идол на безчестието лиши настоятеля на манастира от целия полагаем му се дял, та дори от това да се нарича игумен. Но и онова свещено число монаси той подхвърляше на многообразни мъки, та не можеха да ходят свободно даже вътре в манастира. Да кажа накратко — тъмнината управляваше светлината и вълкът беше пастир на овцете, и едно голямо и неутешимо бедствие обгръщаше душите на всички.

Веднъж той идваше отвън на кон, както имаше навик, с мнозина вървящи преди и след него; беше обед, когато братята пееха шестия час. И в този час тогава, след като той вече е близо до вратите на манастира, явява му се Христовият воин Стефан, среща с ярост този, който се е разярил срещу неговите хора, и наказва мъчителя според праведния съд. Защото му се привидя, че при срещата светецът го сваля от коня и забива в гърлото му два големи гвоздея, влизащи чак до гърдите и до вътрешността. И нищо друго не можеше да се чуе от него, освен че молеше по-бързо да му доведат ковач. Щом беше внесен в манастира и ковачът вече дойде, не можеше да издаде никакъв глас и мърдайки с пръст, го викаше и показваше справедливото наказание, що беше в него; и в такова зломъчение изпусна окаяната си душа.

Но и друго, по-страшно от първото свидетелство ще представя на ваша милост, него нашите очи видяха заедно с вас, а и много други бяха очевидци. Говоря за оня Юнец, който според делата си получи съответно име, защото дойде в манастира подобно на неукротен див юнец. Той бе изпратен от тези, които тогава владееха благочестиво, за да пази мястото, понеже тогава се случиха междуособни войни и се вършеха внезапни и чести оплячкосвания и немалко кръвопролития. И като безумен, според писанието, той рече в сърцето си: «Няма бог!» Поквари се и се опозори в делата си, защото всичко; което имаше манастирът, беше в ръцете му. Нареждаше, както си искаше според волята си, а на игумена заповяда да дават само някаква малка дажба от хляб и други необходими неща, но не когато поиска, а когато даващият благоволи. Забрани на всички, които са в манастира, да отиват при игумена. Ако пък някой би дошъл по обичая при настоятеля за негова полза, на излизане от игумена попадаше в ръцете на неговите слуги, дебнещи сякаш ловджийски кучета и очакващи желания лов. И ако такъв човек беше инок, получаваше много хули и ругатни, ако ли беше мирянин — понасяше много удари и нозете му бяха стягани жестоко в дърво. Но блажените и наистина Христови овце не зачитаха никак заплахите от оня звяр, а се покоряваха на пастиря, както подобаваше, с топла вяра и горещо усърдие; те носеха достатъчно храна и необходимите неша в изобилие. И никак не можеха да търпят дори за малко да се разделят от неговата любов; живееха прочее, очаквайки за утеха помощ, която идва свише; единодействени и единомислещи с настоятеля, единогласно се молеха да ги отмине тази беда. Оттогава измина малко време и Юнецът бива повикан с писмо във войската. Като вдигна подчинените си, той вървеше с голямо високомерие; и поръча на тези, които бе оставил да управляват нещата, да оскърбяват настоятеля, та да се уплаши и да напусне манастира. Ако ли пък не се уплаши и той го намери, като се завърне, кълнеше се с много клетви да го убие със собствената си ръка. И оня, прочее, постъпваше, както рече Давид: «Грешникът дебнеше този, който нищо неправедно не бе сторил, но господ не го оставяше в ръцете му, защото виждаше, че денят му дойде.» Като постъпваше така, той пристигна в дружината си; там те бяха обсадили един град. А игуменът се отдаде на подвиг и прекарваше много нощи в молитва. Така една нощ, след свършване на утринното песнопение, остава в църква; само парамонарят“ знае за него. Отворил ковчега, в който лежи мъченикът, той със сълзи целуваше неговите свети; ръце и от дълбината на сърцето си изричаше към него такива думи: „Виж нашата, на твоите хора, злочестина, Христов войне! Виж облака на скръбта, който ни е покрил! Виж крайното поробване на твоето наследство! Виж, че обителта, която ти създаде за жилище на бога, нея скверният Юнец превърна във вертеп за разбойници. Виж и недей мълча!“ И като изрече прочее това, излезе от църквата.