Четели се и реферати, накратко трябва да поговорим и за тази благородна разновидност на литературната притурка. Специалисти, както и духовни обирджии, предлагали на бюргерите от онова време, които още много държели на ограбеното от някогашния си смисъл понятие образование, освен статийки и голям брой реферати не само като тържествени речи при особени случаи, но в дива конкуренция и в невъобразимо количество. Тогава жителят на средноголемия град или жена му поне веднъж в седмицата можели да слушат реферати, а в огромните градове почти всеки ден; в тях им поднасяли теоретически знания по някаква тема: за произведения на изкуството, за поети, учени, изследователи, пътешественици; реферати, при които слушателите оставали съвсем пасивни, но мълком се предполагало у тях някакво отношение към съдържанието, някакви предварителни познания и подготовка, способност да ги възприемат, без това в повечето случаи действително да било така. Тогава имало и забавни, темпераментни или изпълнени с остроумия реферати например за Гьоте, как в син фрак слиза от пощенската кола и съблазнява щрасбургските или вецларските момичета; за арабската култура, при което безредно, сякаш в чаша за зарове се въртели думи от интелектуалната мода и всеки се радвал, ако поне приблизително отгатнел една от тях. Слушали реферати за поети, чиито произведения никога не били чели, а и не мислели да четат, присъствали при показ на изображения посредством прожекционни апарати и се борели също както в литературните притурки на вестниците с поток от откъслечни, лишени от смисъла им образователни стойности и отломки от знания. Накъсо, вече се възправяли плътно пред онова ужасно обезценяване на словото, предизвикало първоначално тайно, и в съвсем малки кръгове, героично-аскетическо насрещно течение, което скоро след това станало открито и могъщо и дало начало на нова самоовладяност и достойнство на духа.