Шинджу

— Отнеси това на началника на канцеларията и изчакай разпорежданията му — нареди той на Цунехико.

— Да, йорики Сано сан! — Цунехико взе доклада, нави го на руло и го завърза с копринена панделка. После се изправи, дишайки тежко, и отвори вратата.

В коридора отвън прозвуча смях и миг след това покрай тях забързани минаха Ямага и Хаяши.

— Довечера ще прескочим до Йошивара — говореше Ямага. — Момичетата там ще ни обслужват до зори.

— Хайде да не губим време — отвърна Хаяши.

Разхилиха се отново и отминаха. До Сано продължиха да достигат фрази от сластолюбивия им разговор — „пищна плът“, „нежни слабини“… В съзнанието му проблесна картина на бъдещето, което го очакваше. Видя какво щеше да се случи, ако следва изискванията на Огиу: Ще потъпква един след друг всичките си принципи, докато накрая стане като Ямага и Хаяши, за които модата и плътските наслади струваха повече, отколкото истината и справедливостта. Ще прехвърли задълженията си на „презрените“ по-нисши класи, за да си тръгва рано и да се отдава на безсмислени „кастови“ занимания и съмнителни „светски“ удоволствия. Ще жертва честта си заради сигурността, а себеуважението — в името на удобството.

— Чакай! — нареди той на Цунехико. Грабна доклада от ръцете му и го скъса на две. Бързо написа нов, в който определи смъртта на Норийоши и Юкико като будеща подозрение и изискваща по-нататъшно разследване. После го връчи на секретаря си и напусна помещението. Не искаше да се отдава на безметежен живот или да дебелее от охолство — възнаграждението за безпрекословно подчинение. Предпочиташе да чувства приятната тръпка от диренето на истината — както бе постъпвал още като учен. Би дал всичко, за да изпита същото вълнение както при разследването на палежа, би жертвал бъдещето си заради въодушевлението от съзнанието, че върши добро.