Шинджу
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шинджу». Краткое содержание книги:
Сано знаеше, че сред интелектуалците бе възникнало нелегално движение. Рангакуша — японски учени от холандската школа — си осигуряваха по нелегални канали чуждестранна литература — книги по медицина, астрономия, математика, физика, ботаника, география и военни науки. Те скришом се домогваха до забраненото познание. Ето че сега новоназначеният йорики стоеше пред най-известния рангакуша18. В юношеството си Сано тайно се бе възхищавал от смелостта на този мъж. Д-р Ито Генбоку, някогашен лекар на императорското семейство, бе заточен на остров Еношима заради практикуването на холандска медицина и провеждането на чуждоземски научни експерименти. Какво правеше сега тук?
— Да, аз съм Ито Генбоку, но не съм и стъпвал в Еношима — каза д-р Ито, сякаш в отговор на мислите на Сано. Имаше дрезгав, но приятен глас. В тона му прозвуча горчива самоирония, когато добави: — Всъщност доста хора смятат, че да си управител на моргата в Едо, е много по-лошо, отколкото изгнание и Еношима. Или поне поддръжниците на Токугава смятаха така, когато смениха наказанието ми. Само че това предлага своите предимства — той вдигна книгата. — Тук мога спокойно да си чета. Никой не го е грижа, щом в моргата цари ред — после запита рязко. — Кой сте вие и какво искате?
Когато се представи и обясни защо е дошъл, Сано си даде сметка, че не бе поздравил подобаващо д-р Ито. Нещо в него правеше формалностите излишни. Може би прямостта му или пък фактът, че като лекар стои извън строгата класова система, която налагаше определен тип поведение при взаимоотношенията между хората.
— Ета не можаха да ми кажат това, което ме интересува, затова този ме доведе при вас — обясни Сано. — Исках да узная дали по дрехите или телата на шинсу — самоубийците е имало нещо, което да навежда на мисълта за насилствена смърт?
— Не съм виждал телата. За съжаление бях зает със загиналите от пожара предната нощ — д-р Ито отправи предизвикателен поглед към Сано. — Не съм убеден, че ще предпочетете да споделите моите методи за определяне характера на смъртта, вместо да разчитате на собствените си умения за наблюдение, още повече че Ниу Юкико вече е изпратена на семейството да я погребе.
Значи в крайна сметка съдията Огиу не му се бе доверил напълно, помисли си Сано. Бе дал лично нареждане за връщане на трупа, без да оставя възможност за грешка или небрежност.
— Затова пък тялото на Норийоши все още е тук — продължи Ито. — Ако искате, можем да го огледаме заедно?
Сано се почувства хванат в капан. Шинтоистката традиция, в която бе възпитан, учеше, че всякакъв допир със смъртта е причина за духовно оскверняване. Но щеше да умре от срам, ако трябваше да признае страха си пред този човек.
— Да, Ито сан — отвърна глухо.
Д-р Ито се обърна към ета.
— Мура сан — каза той, използвайки почтителната форма на обръщение, както би постъпил с всеки друг човек, — донесете тялото на Норийоши.
Мура излезе. Не след дълго се върна, придружен от двама ета. Мура носеше безформен платнен вързоп, а другите двама мъкнеха нещо дълго, загърнато в бяло платно. Оставиха го на една от масите и започнаха да го развиват. Д-р Ито посочи към вързопа в ръцете на Мура и кимна на Сано:
— Вещите на Норийоши. Можете да ги разгледате.
Сано бавно подреди съдържанието на другата маса, само и само да отложи мига, в който щеше да се наложи да погледне към голото тяло, което вече се показа изпод покрова. Намери сламен сандал, увит в сини панталони, и кимоно.
— Бил е беден — отбеляза Сано, заблуден от евтиния плат на кимоното. Сандалът, доста износен от вътрешната страна на петата, би могъл да принадлежи на когото и да било от простолюдието. Семейство Ниу би се противопоставило на брак между него и Юкико дори само по тази причина. Нима съвсем напразно бе рискувал да си навлече гнева на Огиу и бе предизвикал ужас в затвора? Той въздъхна: — Може пък наистина да е самоубийство поради нещастна любов и нищо повече.
18
рангакуша (яп.) — японски учен от холандската школа