Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— Опасно е да се изкачим горе през деня — каза Стърм и закри устата си с шала. — Всичко живо ще ни забележи.
— Прав си. Ще лагеруваме в подножието. Но аз все пак ще отида, за да погледна града.
— Това изобщо не ми харесва — измърмори мрачно Стърм. — Нещо не е наред. Искаш ли да дойда с теб? Танис погледна умореното му лице и поклати глава.
— По-добре организирай пренощуването.
Облечен в бяло наметало, той се приготви да изкачи заснежените, осеяни с оголени скали възвишения. Тъкмо щеше да тръгва, когато нечия ледена ръка го докосна. Обърна се и срещна погледа на магьосника.
— Аз ще дойда с теб — прошепна Райстлин. Танис го изгледа учудено, после отправи поглед към хълмовете. Изкачването нямаше да е леко, а магьосникът не обичаше тежките физически усилия. Райстлин проследи погледа му и разбра какво мисли.
— Брат ми ще ми помогне — той махна към Карамон, който също изглеждаше изненадан, но безпрекословно застана до брат си. — И аз искам да хвърля един поглед на Великолепния Тарсис. Танис още веднъж го изгледа внимателно, но лицето му беше по-твърдо и от това на статуя.
— Добре. Но с това червено наметало ще изглеждаш като кърваво петно на фона на снега. Покрий се с нещо бяло. — Саркастичната му усмивка бе почти пълно копие на тази на Райстлин. — Вземи една наметка от Елистан.
Танис застана на билото на хълма, от който трябваше да види легендарния град, и тихо изруга. Придърпа още по-ниско качулката си и започна да се спуска към града, изпълнен с горчиво разочарование.
Карамон побутна брат си.
— Какво става, Райст? Нищо не разбирам.
— Твоят мозък е в меча, братле — прошепна язвително магьосника и се разкашля. — Погледни това легендарно пристанище. Какво виждаш?
— Ами… — Карамон се запъна. — Никога не съм виждал толкова голям град. Има и кораби, точно какво говореха хората…
— Белокрилите кораби на Великолепният Тарсис — цитира тъжно Райстлин. — И все пак, нещо не ти ли направи впечатление, не забелязваш ли нещо странно?
— Май не са в много добро състояние. Платната са изпокъсани и… — Карамон премигна и си пое дълбоко въздух. — Няма вода!
— Точно така.
— Но картата на кендера…
— … е от времето преди Катаклизма — прекъсна го Танис, който се беше присъединил към тях. — По дяволите, трябваше да се сетя! Трябваше да предвидя тази възможност! Великолепният Тарсис, легендарното пристанище, е пресъхнало!
И несъмнено е така от триста години насам — прошепна Райстлин. — Огнената планина се е стоварила от небето и е създала нови морета — едно от които видяхме в Ксак Тсарот, — но е унищожила други. Само че какво ще правим сега с бежанците?
— Не знам — процеди Танис. Той погледна още веднъж града и се обърна. — Опасно е да стоим повече тук. Морето няма да се върне само защото на нас ни се иска. — Той се обърна и бавно заслиза по склона на хълма.
— А ние какво ще правим? — запита брат си Карамон. — Не можем да се върнем в Саутгейт. Знам, че някой или нещо ни следва на всяка крачка. — Той се огледа тревожно. — Усещам очи, които ни следят, дори и в този момент. Райстлин сложи ръка на рамото му и за един кратък момент приликата между двамата беше наистина удивителна.
— Абсолютно си прав да се доверяваш на предчувствията си, братко — отвърна тихо магьосникът. — Заобиколени сме от могъщо зло и неимоверна опасност. Усещам ги около себе си още откакто хората пристигнаха в Саутгейт. Опитах се да ги предупредя… — Кашлицата прекъсна думите му.
— Как разбра? Райстлин поклати глава и доста време не можа да проговори. След това пристъпът премина, той преглътна и изгледа брат си с раздразнение.
— Колко пъти да ти казвам? Аз просто знам. Възприемай го както искаш. Платих за това познание в Кулите на Висшата Магия. Дадох здравето си и за малко не се разделих със здравия си разум. Платих с… — Райстлин млъкна и изгледа продължително близнака си.
Карамон пребледня и замълча както винаги, когато станеше ще въпрос за Изпитанието. Понечи да каже нещо, задави се и се прокашля.
— Просто не разбирам.
Райстлин въздъхна и поклати глава, свали ръката си от рамото му и тръгна надолу, подпирайки се на жезъла си.
— Няма и да разбереш! Никога!
Преди триста години Великолепният Тарсис бе столица на земите на Абанасиния. Оттук отплаваха кораби към всички знайни земи в Крин, а после се връщаха с всевъзможни предмети — скъпоценни и необикновени, ужасни и деликатни. Но най-впечатляващ бе пазарът на града, защото корабите докарваха и екзотични другоземци. Повечето бяха облечени в шарена коприна и носеха купища бижута. Продаваха подправки и чай, портокали и перли, както и пъстри птици в кафези. Други, облечени в необработени кожи, предлагаха скъпи кожи от странни животни.