Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
Гилтанас също предаде безмълвно меча и лъка си.
— Хайде, Стърм, ти си наред. — Карамон протегна ръка.
Рицарят се намръщи. Старинният двуостър меч и ножницата бяха единственото, останало от баща му, изчезнал безследно, след като беше изпратил съпруга си и невръстния си син в далечни земи, за да спаси живота им. Той разкопча бавно ножницата от колана си и я подаде на Карамон.
Воинът забеляза неохотата му и стана сериозен.
— Знаеш, че при мен са в пълна безопасност, Стърм.
— Знам. — Рицарят се усмихна мрачно и погледна към застаналия на стълбите Райстлин. — Освен това винаги мога да разчитам на великия червей Катирпелиус, който ще ги защити, нали така, магьоснико?
Райстлин се изненада, че си е спомнил онзи момент в опожарения Солас, когато измами таласъмите, че мечът на Стърм е омагьосан. Та това бе почти благодарност! Райстлин се усмихна за миг.
— Да. Можеш да разчиташ на Червея. Не се бой, рицарю. Мечът ти е в безопасност, както и животът на онези, които сте поверили… ако изобщо нещо е в безопасност… Сбогом, приятели — прошепна той и странните му очи проблеснаха. — На някои от нас не им е писано да се видят повече в този свят! — Магьосникът се поклони, прибра полите на червената си роба и се изкачи по стълбите.
„Няма ли поне един път да се оттегли нормално, а не с гръм и трясък“ — помисли раздразнено Танис, но чу тропота на подкованите ботуши пред вратата на хана и припряно ги подкани.
— Тръгвайте! Дори и да е прав, в момента нищо не можем да сторим.
Останалите го погледнаха тревожно и неохотно се подчиниха. Карамон остана с изваден меч, докато всички не се прибраха в стаите си.
— Не се притеснявайте за нас — изпрати ги смутено той. — Ние ще се оправим. Ако не се върнете до довечера…
— Не ни търсете! — заповяда Танис, отгатнал мисълта му. Злокобното предсказание на Райстлин го бе разтревожило повече, отколкото си даваше вид. Познаваше го много отдавна и съзнаваше, че могъществото му расте, както растат и черните сенки, които го заобикалят. — Ако не се върнем, заведи останалите в Саутгейт.
Карамон кимна неохотно и се отправи към стълбите.
Оръжията подрънкваха на всяка крачка.
— Може да е само рутинна проверка — отбеляза припряно Стърм, който наблюдаваше стражите през прозореца на хана. — Ще ни разпитат и ще си отидат.
— Имам чувството, че идват да ни арестуват. Забеляза ли как всички се покриха? Но ще трябва да се задоволят само с някои от нас.
Охраната влезе в хана начело с началника на полицията. Стражът от градската стена също беше там.
— Това са те! — извика той и ги посочи. — Ето го рицаря, нали ви казах. С него са брадатият елф, джуджето, кендерът и елфският големец.
— Добре, добре — побърза да го прекъсне началникът. — Къде са останалите? — попита той и даде знак на стражите да насочат арбалетите си към тях. Не разбирам защо е всичко това? — Танис се опитваше да бъде спокоен. — Ние само минаваме през Тарсис. Така ли посрещате чужденците във вашия град?
— Тук чужденците не са добре дошли — отвърна началникът Погледът му се насочи към Стърм и той направо изръмжа.
— Особено тези от Соламния! Ако сте невинни, както твърдите сигурно няма да имате нищо против да отговорите на някои въпроси на Господаря и неговия съвет. Къде е останалата част от групата?
— Приятелите ми са изморени и си почиват. Пътуването ни беше дълго и изтощително. Не е нужно да ги безпокоите. Ние четиримата ще дойдем с вас и ще отговорим на въпросите на съвета.
— Петима — обади се Тас, но никой не му обърна внимание.
— Доведете ги всичките — нареди началникът на хората си. Двама стражи се запътиха към стълбите, но те изведнъж избухнаха в пламъци. Помещението се изпълни с дим. Всички хукнаха към вратата. Танис сграбчи Таселхоф, който наблюдаваше зрелището с широко отворени очи, и го извлече навън.
Полицейският началник надуваше неистово свирката си, стражите търчаха по улицата и създаваха още по-голяма паника. Но пламъците изгаснаха така бързо, както и избухнаха. Той прекрачи пребледнял вратата на хана. Танис надникна над рамото му и поклати глава. Нямаше и следа от дим — всичко беше абсолютно непокътнато. От горната част на стълбището се дочуваше съвсем слабо гласът на Райстлин. Началникът погледна натам и напевът утихна. Танис преглътна и си пое въздух. Предполагаше, че е не по-малко блед от полицая. Силата на Райст определено растеше…
— Магьосникът сигурно е горе — измърмори началникът.
— Браво бе, свирчо, доста време ти трябваше, за да загрееш… — започна Таселхоф с тон, който обикновено донасяше неприятности. Танис го настъпи и кендерът млъкна, но не пропусна да го изгледа отровно.