Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— Нямаш доказателства! — възпротиви се Елистан. — Защо позволяваш мислите ти да се замъгляват от тъмнината, която витае около младия магьосник? Възможно е да е прав, но няма причини да се отказваме от надеждата и винаги има смисъл да се опита! Тарсис е голямо пристанище — поне според онова, което знаем за него. Там ще разберем дали войната е обхванала целия свят. А дори да е така, все още можем да открием оазиси на спокойствието.
— Послушай го, Танис — настоя Лорана. — Той е мъдър. Когато моят народ напусна Куалинести, той не пое накъдето му видят очите а се отправи към мирно убежище. Баща ми имаше план, но не посмя да го разкрие пред никого…
Тя замълча и плахо го погледна. Танис измъкна грубо ръката си от нейната и премести гневния си поглед върху Елистан.
— Райстлин казва, че да се надяваш, означава да отричаш действителността! — Веднага забеляза болката, изписана върху набръчканото от грижите лице на Елистан и се усмихна уморено. — Извинявай, просто съм изтощен. Прости ми. Предложението ти е добро. Ще отидем до Тарсис, ако не с друго, то поне с надежда. Елистан кимна и се обърна.
— Идваш ли, Лорана? Знам, че си изморена, скъпа, но ни предстои още много работа, преди да предам на Съвета водачеството в мое отсъствие.
— Ей сега идвам. Само… да поговоря малко с Танис — изчерви се тя.
Елистан ги изгледа с разбиране и двамата със Стърм влязоха през тъмната порта. Танис започна да гаси факлите преди затварянето на вратата. Лорана стоеше до входа и го наблюдаваше, а изражението й ставаше все по-мрачно, защото той не й обръщаше никакво внимание.
— Какво ти става? — попита накрая. — Да не би да вярваш повече на щуротиите на магьосника, отколкото на Елистан, който е един от най-прекрасните и мъдри хора, които познавам!
— Не говори така за Райстлин! — извика Ганис и потопи поредната факла в бурето с вода. Светлината угасна със съскане. — Нещата не винаги са само бели и черни, както сте склонни да ги виждате вие, елфите. Магьосникът не един път ни е спасявал живота. Научил съм се да разчитам на неговата преценка — и да си призная, предпочитам да му се доверя, отколкото да разчитам на сляпата вяра!
— Вие, елфите! — извика Лорана. — Колко по човешки казано! Но не забравяй, че елфското у теб е много повече, отколкото ти стиска да признаеш, Танталас! Казваше, че с брадата не прикриваш кръвта си и аз ти вярвах. Но вече не съм сигурна. Достатъчно време живея сред хора, за да съм наясно за отношението им към нас! Да, аз се гордея с кръвта си, а ти вече не!
Срамуваш се от нея. Защо? Заради онази жена, в която си влюбен? Как й беше името, Китиара?
— Престани! — изкрещя Танис, хвърли на земята факлата, която държеше, и пристъпи към Лорана. — Щом ще обсъждаме лични взаимоотношения, какво ще кажеш за теб и Елистан? Той може да е посветен на Паладин, но е мъж — факт, който ти не можеш да отречеш! И какво слушам непрекъснато? — Той изимитира гласа й: — „Елистан е толкова мъдър“, „Попитай Елистан — той знае какво трябва да се направи“, „Слушай какво ти казва Елистан, Танис…“
— Как смееш да ме обвиняваш в собствените си прегрешения!? Аз харесвам Елистан и го уважавам. Той е най-мъдрият и най-мил човек, когото познавам. А така също е и самопожертвователен — посветил е целия си живот в служба на хората. Но аз обичам само един мъж и винаги ще обичам само него, макар напоследък да се питам дали не греша! Там, в онова ужасно място Сла-Мори, каза, че се държа като хлапачка и че е крайно време да порасна. Е, вече пораснах, Танис! През последните месеци разбрах що е страдание и смърт. Изпитах страх, какъвто то не знаех, че съществува! Научих се да се бия и да убивам враговете си. Всичко това толкова ме нарани, че вече не изпитвам болка. Боли ме само когато виждам колко си се променил.
— Никога не съм твърдял, че съм съвършен, Лорана. Двете луни бяха изгрели, непълни но достатъчно ярки, за да види сълзите в блестящите й очи Той протегна ръце, за да я прегърне, но тя отстъпи назад.
— Никога не си твърдял, че си съвършен — отвърна язвително, — но определено ти е приятно всички да мислят, че си такъв!
Тя му обърна гръб, взе една запалена факла и се скри в мрака зад портата. Танис остана известно време загледан след нея, почесвайки от време на време гъстата си червеникава брада, каквато не би могъл да има нито един елф в Крин.
Докато премисляше последните думи на Лорана, неочаквано но се сети за Китиара. В съзнанието му се появиха спомени за ситните й тъмни къдрици, язвителна усмивка, невъздържания й темперамент и нейната силна и чувствена снага — тяло на кален воин. За свое удивление обаче откри, че образът се размива и зад него прозира ясният и спокоен поглед на две полегати и ярки елфски очи.