Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
Обърна се към американеца.
— С кола ли сте?
— Да. Пикап. — И посочи.
— А, добре, значи е ваш. Има ли кой да ви помогне?
— Не. Сам съм. Защо?
— Защото е дяволски тежко — каза Малори. — Може да е просто кабел, но пък е дълъг половин милион фута. Тежи повече от триста килограма, приятел.
— Ще се справя.
Малори отиде при своя роувър и отключи багажника. Американецът подсвирна и пикапът се спусна с трополене по рампата. Караше го яка жена с щръкнала къса коса и тъмен грим.
— Мислех, че сте сам — каза Малори.
— Тя само кара пикапа — каза американецът. — Не й обръщайте внимание.
Малори се обърна към отворения багажник. Вътре бяха наредени бели кутии с надпис „Кабел Етеренет (незащитен)“. И спецификации с по-дребен шрифт.
— Да видим някой — каза американецът.
Малори отвори една кутия. Вътре бяха наредени големи колкото юмрук намотки от много тънки жици, всяка в найлонова опаковка.
— Както виждате — каза той, — това е жица за противотанкови снаряди.
— Така ли?
— Това ми казаха. Затова е опакована по този начин. Една намотка за всеки снаряд.
— Не разбирам от тия неща — каза американецът. — Аз съм просто превозвачът. — Отиде да отвори задната врата на пикапа. После почна да носи кутиите, една по една. Малори също се включи.
— Онзи човек каза ли ви нещо друго? — попита американецът.
— Всъщност да — каза Малори. — Каза, че някой купил петстотин ракети на Варшавския договор. „Горещ пламък“ или „Горещ камък“, или нещо подобно. Без бойни глави, без нищо. Само ракетите. Та жиците им били дефектни.
— Това не го бях чул.
— Така ми каза. Снарядите били купени в Швеция. Готенбург, струва ми се. Транспортирани били от там.
— Май сте притеснен.
— Не съм притеснен — каза Малори.
— Сякаш ви е страх, че може да сте се забъркали в престъпление.
— Няма такова нещо.
— Сигурен ли сте? — попита американецът.
— Естествено, че съм сигурен.
Повечето кутии вече бяха в пикапа. Малори започваше да се поти. Струваше му се, че американецът току го поглежда. Скептично, без да го крие. После каза:
— Я ми кажете. Как изглеждаше онзи мъж?
Малори не беше толкова глупав, че да отговори на въпроса. Сви рамене.
— Ами нищо особено.
— Американец ли беше?
— Не знам.
— Не знаете дали е бил американец?
— Не можах да определя със сигурност.
— И защо така? — каза американецът.
— Може да е бил канадец.
— Сам ли беше?
— Да.
— Защото чух да се говори за някаква страхотна жена. Секси, на високи токчета, впита поличка.
— Щях да забележа такава жена — каза Малори.
— Не бихте… премълчали за нея? — Нов скептичен поглед. Малори забеляза издутина върху хълбока на американеца. Пистолет? Възможно беше.
— Не. Беше сам.
— Който и да е бил.
— Да.
— Ако питате мен — каза американецът, — аз бих се зачудил защо на някой са му притрябвали половин милион фута жица за противотанкови снаряди. Така де, за какво са му?
— Не каза.
— И вие просто рекохте: „Дадено, приятел, половин милион фута жица, остави го на мен“, без да задавате никакви въпроси?
— Изглежда, вие сте по въпросите — каза Малори. Продължаваше да се поти.
— И си имам причина — каза американецът. Тонът му стана зловещ. — Трябва да ти кажа нещо, приятел. Не ми харесва това, което чувам.
Последните кутии бяха натоварени в пикапа. Малори отстъпи назад. Американецът затръшна едната врата, после и другата. Когато втората врата се затвори, Малори видя шофьорката пред себе си. Явно бе стояла зад вратата.
— И на мен не ми харесва — каза тя. Беше с работен комбинезон, от онези, които се носят в армията. Свободни панталони и високи кубинки. Широко зелено яке. Дебели ръкавици. Тъмни очила.
— Я чакай малко — каза американецът.
— Дай ми телефона си — каза тя. И протегна ръка. Другата й ръка беше зад гърба. Все едно държеше пистолет.
— Защо?
— Дай ми го.
— Защо?
— Искам да го погледна, затова.
— Няма нищо необичайно…
— Дай ми го.
Американецът извади от джоба си мобилен телефон и й го подаде. Вместо да го вземе, тя го стисна за китката и го дръпна към себе си. Телефонът изтропа на земята. Жената посегна и с другата си ръка и стисна американеца за гърлото, сякаш го душеше.
За миг той застина, после започна да се бори.
— Какво правиш, мамка му?! Какво… — Изблъска ръцете й и отскочи като опарен. — Какво ми направи?
— Нищо. — Тя си сваляше ръкавиците. Правеше го внимателно. Сякаш в ръкавиците имаше нещо. Нещо, което тя не искаше да докосне.
— Нищо? — викна американецът. — Нищо?! Кучка! — Внезапно се обърна и хукна нагоре по рампата към улицата.