Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Какво е каолин?
„Голям геолог, няма що“, помисли си Лин. Обясни, че каолинът е минерал, който се намира в глината.
— Използва се в производството на хартия и керамика. Сега индустриалната керамика е във възход. Правят керамични ножове, невероятно остри. Скоро ще правят и керамични двигатели за автомобили. Само че тук качеството било ниско. Изоставили я преди четири години.
Питърсън кимна.
— И къде е кавитационната машина?
Лин посочи големия камион, паркиран на ръба на изкопа.
— Там. — И подкара към него.
— Руско производство?
— Камионът и въглеродноматричната рамка са руско производство. Електрониката е тайванска. Сглобяваме си ги ние, в Куала Лумпур.
— И това е най-големият ви модел, така ли?
— Не, това е средният. В момента не можем да ви покажем най-големия.
Спряха до камиона. Беше много голям — джипът едва надвишаваше на ръст огромните гуми. В центъра, увиснал над земята, се виждаше голям квадратен генератор, с вид на дизелов, но значително по-голям. Кавитационната чиния беше подвита отдолу, на метър над земята.
Излязоха от колата на нетърпимата жега. Очилата на Лин се запотиха и той ги избърса в ризата си. Питърсън тръгна покрай камиона.
— Не мога ли да купя само устройството, без камиона?
— Да, произвеждаме и преносими единици. Транспортираме ги в контейнери по море. Но обикновено клиентите искат след това да ги монтираме на някакво превозно средство.
— На мен ми трябват само единиците — каза Питърсън. — Ще ми покажете ли как работи?
— Веднага — каза Лин и даде знак на оператора, високо в кабината. — По-добре ще е да минем встрани.
— Чакайте малко — каза Питърсън, изведнъж разтревожен. — Мислех, че ще сме само двамата. Кой е този човек?
— Брат ми — спокойно каза Лин. — На него може да се разчита.
— Ами…
— Да се дръпнем, ако обичате — каза Лин. — Отдалеч се вижда по-добре.
Генераторът се включи със силно буботене. Скоро шумът се смеси с друг звук, дълбоко жужене, което Лин винаги усещаше сякаш в гърдите си, в костите.
Изглежда, и Питърсън го почувства по подобен начин, защото побърза да се дръпне.
— Тези генератори са свръхзвукови — обясни Лин. — Произвеждат радиално симетрично поле, което може да се фокусира, почти като при оптичните лещи, само че тук се използва звук. С други думи, можем да насочим звуковия лъч и да контролираме дълбочината на действие.
Махна на оператора и той кимна. Кавитационната чиния се спусна и спря на десетина сантиметра над земята. Звукът се промени, стана по-дълбок и много по-тих. Земята под краката им леко завибрира.
— Господи — промърмори Питърсън и отстъпи още назад.
— Не се тревожете — каза Лин. — Това е само отражение с ниска мощност. Основната енергия е насочена право надолу.
На десетина метра под камиона стените на ямата внезапно се размазаха, сякаш очертанията им се размиха. Малки облачета сив дим скриха за миг повърхността, а после цял участък от скалата се отдели и се търкулна към езерото като сива лавина. Целият район се изпълни с прах.
Когато праха започна да се разнася, Лин каза:
— Сега ще ви покажем как се фокусира лъчът. — Буботенето започна отново и този път скалата се размаза доста по-ниско, на шейсет метра или повече. И отново сивият пясъчник поддаде и се плъзна в езерото — сега доста по-тихо.
— И може да се насочва и странично, така ли? — попита Питърсън.
Лин каза, че може. На стотина метра северно от камиона парче от скалата се отдели с трус и на свой ред потегли към езерото.
— Можем да го насочим във всяка посока и на всякаква дълбочина.
— На всякаква дълбочина?
— Голямата единица може да фокусира лъча на хиляда метра. Макар че нито един клиент не е работил на такива дълбочини.
— Не, не — каза Питърсън. — Такова нещо не ни трябва. Но държим на лъчевата мощ. — Отри ръце в панталоните си. — Видях достатъчно.
— Наистина? Можем да ви демонстрираме много други техни…
— Да се връщаме. — Зад слънчевите очила очите му бяха неразгадаеми.
— Добре — каза Лин. — Ако сте сигурен, че…
— Сигурен съм.
По обратния път Питърсън попита:
— От Куала Лумпур ли тръгват доставките ви, или от Хонконг?
— От Куала Лумпур.
— С какви ограничения?
— Какво имате предвид?
— Свръхзвуковата кавитационна технология е забранена в Щатите. Не може да бъде изнесена без лиценз.
— Както вече казах, ние използваме тайванска електроника.
— Добра ли е колкото американската технология?
— На практика е същата — каза Лин. Ако Питърсън си разбираше от работата, щеше да знае, че Съединените щати отдавна нямаха капацитет да произвеждат толкова напреднали чипсети. Американските кавитационни чипсети се произвеждаха в Тайван. — Защо питате? Да не би да планирате износ за Щатите?