Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Не.
— Тогава няма проблем.
— Колко време ви трябва да подготвите доставката? — попита Питърсън.
— Седем месеца.
— Аз си мислех за пет.
— Можа да стане. Ще има премия. За колко единици говорим?
— Три — каза Питърсън.
Лин се зачуди за какво са му на някой три кавитационни единици. Нито една компания за геоложки проучвания на света не притежаваше повече от една.
— Мога да задвижа нещата срещу документ за депозит.
— Утре ще го получите.
— И къде трябва да доставим стоката? В Канада?
— Ще получите инструкции за доставката след пет месеца — каза Питърсън.
Право пред тях се издигаше ултрамодерното летище, дело на Курокава. Питърсън беше потънал в мълчание. Лин подкара джипа по рампата и каза:
— Надявам се, че сме навреме за полета ви.
— Какво? А, да. Съвсем навреме.
— В Канада ли се връщате?
— Да.
Лин спря пред международния терминал, слезе и стисна ръката на Питърсън за довиждане. Питърсън преметна на рамо сака си. Друг багаж нямаше.
— Е — каза Питърсън. — Довиждане.
— Приятен полет.
— Благодаря. И на вас. Връщате се в Хонконг?
— Не — каза Лин. — Трябва да ида в завода и да задвижа поръчката.
— Наблизо ли е?
— Да, в Пуду Рая. Само на няколко километра.
— Ами добре тогава. — Питърсън му махна за последно и хлътна в терминала. Лин се качи в джипа и потегли. Но тъкмо се спускаше по рампата, когато видя, че Питърсън е забравил мобилния си телефон на седалката. Спря до бордюра и се извърна да погледне през рамо. Само че Питърсън вече го нямаше. А и телефонът в ръката на Лин беше съвсем лек, направен от евтина пластмаса. От онези с предплатена карта, за еднократна употреба. Нямаше начин това да е единственият му телефон.
Хрумна му, че един негов приятел може би ще успее да проследи телефона и картата в него — така щеше да разбере нещо повече за клиента си. А това определено би било добре. Така че пъхна телефона в джоба си и подкара на север, към завода.
ЛОНДОН
Петък, 21 май
11:04
Ричард Малори вдигна поглед от бюрото си и каза:
— Да?
Мъжът на прага беше строен, с ниско подстригана руса коса, американец на вид. Маниерите му бяха небрежни, облеклото му не подсказваше нищо — мръсни адидаски и избелял анцуг. Изглеждаше така, сякаш е излязъл да потича и е спрял за миг пред офиса.
И понеже това беше моден магазин за графичен дизайн на кея Батлър, преустроен район със складове под лондонския Тауър Бридж, повечето от служителите в офиса бяха облечени небрежно. Малори правеше изключение. Понеже беше шефът, носеше панталони с ръб и бяла риза. И остри обувки, които му убиваха. Затова пък бяха модерни.
— Какво ще обичате? — попита Малори.
— Дойдох за пакета — каза американецът.
— Какъв пакет? — попита Малори. — Ако е за DHL, потърсете го при секретарката, отпред.
Американецът, изглежда, се подразни.
— Не мислите ли, че малко се престаравате? Просто ми дайте шибания пакет.
— Добре, добре — каза Малори и се изправи.
Изглежда, американецът реши, че е бил прекалено груб, защото каза с по-мек тон:
— Хубави плакати. — И посочи стената зад Малори. — Вие ли ги правите?
— Ние — каза Малори. — Фирмата ни.
Плакатите бяха два, един до друг на стената, и двата черни, със Земята, увиснала в космоса; различаваха се само по надписа. Единият гласеше „Спасете Земята“, отдолу „Тя е единственият ни дом“.
Другият също гласеше „Спасете Земята“, но надписът отдолу беше „Няма къде другаде да отидем“.
Встрани от тях имаше снимка в рамка на рус модел с тениска, на която пишеше „Спасете Земята“ и „И изглеждайте добре, докато я спасявате“.
— Това беше кампанията ни „Спасете Земята“ — каза Малори. — Само че не я купиха.
— Кой не я купи?
— Международният консервационен фонд.
Мина покрай американеца и слезе по задното стълбище към гаража. Американецът го последва.
— И защо? Не я харесаха ли?
— Не, харесаха я — каза Малори. — Само че взеха Лио за говорител и използваха него вместо нашите неща. Основно видео клипове.
В края на стълбите прокара картата през устройството и вратата се отключи с щракване. Пристъпиха в малкия гараж под сградата. Беше тъмно, като се изключи ярката дневна светлина откъм рампата към улицата. Малори с раздразнение забеляза, че един пикап е блокирал частично рампата. Открай време имаха проблеми с пикапите за доставки, които паркираха тук.