Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
Роз отново притисна Лили.
— В това няма нищо забавно. Да видим какво можем да направим. Да влезем тук, миличко. — Носейки я на ръце, тръгна обратно към приемната. — Ела да видиш какво съм ти донесла.
Първото, което Хейли зърна, бе огромна кукла с буйни огненочервени коси и миловидно, глуповато усмихнато лице.
— О, страхотна е! Голяма е почти колкото Лили.
— Това беше идеята. Мич я забеляза пръв и не ни оставаше друго, освен да я вземем за нея. Какво ще кажеш, сладурче?
Лили пъхна пръстче в окото на куклата, дръпна косите й и преливайки от радост, седна на пода да се запознае с нея.
— Ще й даде име още преди втората си годинка и ще я запази в стаята си, докато стане време да учи в колеж. Благодаря, Роз.
— Не сме свършили. В един малък магазин имаше най-прекрасните дрешки на света. — Роз започна да ги изважда една по една от чантата пред смаяния поглед на Хейли. Меки памучни роклички с къдрички и дантели, от дънков плат с бродерии… — Погледни това гащеризонче, кой би могъл да му устои?
— Красиви са, прелестни! Не зная как да ти благодаря. Тя няма… баба или някой друг, който да я глези така.
Роз повдигна вежди, сгъна гащеризончето и се пошегува:
— Харесва ми да се смятам за почетна баба. Няма да припадна от ужас, ако малката ме мисли за такава.
— Такава късметлийка съм. И двете сме късметлийки.
— Тогава защо не се радваш?
— Не зная. Напоследък в главата ми се въртят толкова въпроси. — Хейли повдигна ръка, за да изтрие влагата в очите си. — Къде се намирам, как се озовах тук и какъв би бил животът ни, ако бях сама с Лили, както очаквах.
— С умуване какво можеше да се случи няма да стигнеш далеч.
— Зная, просто се чувствам толкова добре при теб. Но знам, че трябва да потърся свое място.
— Място за какво?
— За живеене.
— Не ти ли харесва тук?
— Това е най-прекрасната къща, която съм виждала.
Тя, Хейли Филипс от Литъл Рок, живееше тук, в къща с приемна, обзаведена с изящни антики, с дълбоки меки мебели и големи прозорци, от които се разкриваше красивото имение.
— Помислих си, че трябва да си потърся жилище, но поне засега нямам желание. — Сведе очи и се загледа в Лили, която се опитваше да влачи куклата из стаята. — Ала искам да ми кажеш, когато сметнеш, че е време да започна да търся. Знам, че сме достатъчно близки, за да бъдеш откровена с мен.
— Добре, значи се разбрахме.
— Да.
— Не искаш ли да видиш какво съм донесла и за теб?
— Купила си ми подарък? — Бледосините очи на Хейли засияха в очакване. — Обожавам подаръци. Не се срамувам да го призная.
— Надявам се, че този ще ти хареса.
Роз извади от чантата кутийка и й я подаде.
Без да губи време, младата жена повдигна капачето.
— О, великолепни са!
— Реших, че червен корал ще ти подхожда най-много.
— Страшно ми харесват! — Хейли извади обиците, повдигна ги към ушите си и се втурна към едно от старинните огледала на стената, за да види как й стоят. Трите екзотични камъчета на всяка от тях висяха на лъскави триъгълни пластинки от сребро. — Фантастични са! Господи, подарък за мен от Аруба! Не мога да повярвам. — Изтича обратно при Роз, която я прегърна, заливайки се от смях. — Много са красиви. Благодаря ти. Нямам търпение да ги сложа.
— Можеш да се похвалиш с тях довечера, ако искаш. Стела, Лоугън и момчетата ще дойдат за вечеря. Дейвид настоява за тържествено посрещане.
— Но вие сигурно сте уморени…
— Уморени ли? На колко години съм? На осемдесет? Все пак се върнах от почивка.
— Меден месец — поправи я Хейли с дяволита усмивка. — Едва ли сте си почивали.
— Спяхме до късно всяка сутрин, умнице.
— В такъв случай ще има купон. С Лили ще се качим да се издокараме.
— Ще ти помогна с всичкия този багаж.
— Благодаря. Роз? — Хейли вече бе напълно спокойна и сияеше. — Много се радвам, че се върнахте.
Забавно бе да сложи новите си обици, да облече Лили с един от красивите й нови тоалети, да се посуети и за себе си, и за дъщеря си. Завъртя глава само заради удоволствието да усети как косите й се развяват и обиците й се поклащат.
„Ето — помисли си тя, — край на празнотата и апатията“. Тържествувайки, обу и новите си обувки. Черните сандали с тънки каишки й паснаха идеално.
— А и бяха с намаление — каза тя на Лили. — Това означава, че са по-интересни от някакъв транквилант или нещо подобно.
Чувстваше се страхотно с късата си секси рокля, високи обувки и нова прическа. Сложи си червило.
Завъртя се пред огледалото и зае поза като фотомодел. Може би бе твърде слаба, но не можеше да промени теглото си. Все пак дрехите й стояха добре. Не висяха като на закачалка. В съчетание с нова прическа, обувки и обици се получаваше нещо. Тя се усмихна и бодро изрече на глас: