Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
— Е, следващия път не минавай толкова безшумно. Наистина съжалявам. Бях се замислила.
— В тази жега е нормално човек да стане разсеян и да му се иска да подремне. — Харпър повдигна мократа риза над корема си. Присви очи и в крайчеца им се появиха леки бръчки. — Какво си направила с косата си?
— Какво? — Хейли инстинктивно прокара пръсти през нея. — Подстригах я. Не ти ли харесва?
— Не, добре е. Отива ти.
Ръцете я засърбяха отново да натисне пръскалото.
— Стига, моля те! Главозамайвам се от подобни комплименти.
Той й се усмихна. Имаше невероятна усмивка — устните му бавно се повдигаха, чертите на лицето му се променяха и покоряващите тъмнокафяви очи засилваха. Почти му прости.
— След малко си тръгвам. Мама си е у дома — съобщи Харпър.
— Вече са пристигнали? Как са? Добре ли са прекарали? О, и ти все още не знаеш, защото не си ходил до къщата. Кажи им, че нямам търпение да ги видя и че тук всичко е наред. Не е нужно Роз да идва и да запрята ръкави, след като току-що се е завърнала. И…
Харпър пъхна палци в предните джобове на изтърканите си дънки.
— Да извадя ли бележник, за да записвам?
— О, върви тогава — засмя се тя и махна с ръка. — Сама ще им кажа.
— Чао засега.
Мъжът от фантазиите й се отдалечи, все още малко мокър.
„Наистина трябва да прогоня Харпър от мислите си — каза си Хейли. — Веднъж завинаги“. Не беше за нея и тя го знаеше. Отиде да полее храстите и катерливите растения в саксии.
Все още не беше сигурна дали желае мъж до себе си. Лили стоеше на първо място за нея, след това — работата й. Искаше детето й да расте щастливо, здраво и осигурено. Искаше тя да продължи да учи и да става все по-полезна в градинарския център. Колкото повече научаваше, толкова по-малко щеше да гледа на това като на работа и толкова повече щеше да вярва, че е направила верния избор за кариера.
Засега се справяше добре, но искаше да постигне повече.
След Лили, работата и семейството, от което бе станала част, идваше интересната и малко страховита задача да разкрият самоличността на Амелия — Печалната невеста, душата й да почива в мир.
Мич бе поел по-голямата част от отговорността. Той бе специалист по родословия и най-организираният ум в групата след Стела. Двамата с Роз се бяха срещнали и открили любовта, когато Роз го нае да проучи историята на семейството й и да се опита да установи коя е Амелия. Не че самата Амелия одобряваше случилото се помежду им. Господи, беше се държала като коравосърдечна кучка с тях.
„Възможно е отново да стане страшна“, помисли си Хейли. Сега, когато Роз и Мич се бяха оженили и щяха да заживеят в Харпър Хаус. От известно време беше кротка, но това не означаваше, че ще остане такава.
Ако отново се надигнеше вихрушка, Хейли възнамеряваше да е подготвена за нея.
Втора глава
Хейли влезе в Харпър Хаус, едва придържайки Лили към скута си. Лъхна я благословена прохлада. Остави детето и пусна дамската си чанта и торбата с памперси на долното стъпало, за да ги хване по-удобно и да ги отнесе горе. Искаше й се да се вмъкне под душа, а сетне да изпие на един дъх бутилка леденостудена бира.
Но преди да направи каквото и да било, трябваше да се види с Роз.
В същия миг Роз излезе от приемната. Двете с Лили едновременно нададоха викове на радост. Когато детето се отправи към нея, Роз се завтече и го грабна на ръце.
— Ето го моето сладурче! — Силно притисна малката в прегръдката си, потърка нос в шията й и след като се усмихна широко на Хейли, отново се загледа в детето, слушайки с удивление неразбираемото му развълнувано бърборене. — О, не мога да повярвам, че само за една седмица са се случили толкова много неща! Не зная какво бих правила, ако не беше ти, за да ми разкажеш всички местни клюки. — Отново се усмихна на Хейли. — А ти как си?
— Добре съм, чудесно. — Младата жена забърза към тях и прегърна и двете. — Добре дошла у дома. Липсваше ни.
— Радвам се, че съм липсвала на някого. Я виж ти! — Роз прокара пръсти през косите й.
— Преди малко се върнах от фризьор. Днес ми бе влязла някаква муха в главата. Но ти изглеждаш прекрасно!
Това бе самата истина. След едноседмичното сватбено пътешествие из Карибско море вродената красота на Роз бе добила нова свежест и блясък. Слънцето бе променило нежния светъл цвят на кожата й в бледозлатист, който още повече подчертаваше тъмните й издължени очи. Късо подстриганите прави коси обграждаха лице с класическа, неувяхваща хубост, за която Хейли можеше само да й завижда.
— Харесва ми прическата ти — отбеляза Роз. — Изглежда толкова младежка и небрежна.
— Поне ме настрои по-оптимистично. С Лили прекарахме тежка нощ: вчера я ваксинираха.