Злополучията на змията изкусителка
- Автор: Буль Пьер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Стефанова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Злополучията на змията изкусителка». Краткое содержание книги:
— Какво е то?
— Когато отидох в плодната градина да убеждавам мъжа, всъщност не се ли намесваше, макар и непряко, ти? Тогава не възрази. Излиза, че не сме използували докрай възможностите, произтичащи от троичната ти природа.
— Искаш да кажеш, че…
— Мисля — бавно продължи Омега, понижавайки глас, — мисля си за второто лице на бога.
Двамата дълго и мълчаливо се измерваха с поглед. Бог-отец явно бе възмутен от предложението, ала компютърът настоятелно продължи, без да го остави да възрази:
— След като направих пълна обработка, и сега, когато са налице всички дадености на задачата, смятам, по сърце и съвест, че божият син е единствено способен да ни измъкне от безизходицата.
— Невъзможно е! — избухна Господ. — Ти бълнуваш! Божият син не може в никакъв случай да се нагърби с тази роля. А и той никога няма да се съгласи.
Тогава из небето се разнесе един отдавна забравен глас:
— Ще ми бъде ли позволено, отче наш, да изразя
мнението си?
Беше второто лице на Бога. Божият син. Държан доскоро настрани от споровете, сега той се намесваше с много кротък, но не лишен от властни нотки глас, в който се долавяше дори леко нетърпение.
— Говори! — разреши му Господ. — Случаят е такъв, че и ти трябва да си кажеш думата.
— Отче наш, струва ми се, че не само имам какво да кажа, но и че всичко това ме засяга в най-висша степен; ако не бъде извършен първородният грях, и аз ще се окажа в същото критично положение като вас.
— Точно така — подкрепи го компютърът. — Без грях няма изкупление. А без изкупление, няма Спасител.
— Не ще мога да се въплътя в човешки образ на тази планета, отпада възможността да се родя там, да обичам, да страдам, да бъда разпнат, да коронясам свой представител след трите милиарда папи, които съм възкачил на престола в другите светове. Всъщност, отче наш, на невинната земя няма да узнаят нищо за тайнствата на моята религия. Следователно, както вече предвиди Омега, из цялата Вселена ще плъзнат езичници и ще я завладеят, а ние не само няма да попречим, но и ще помагаме. Другояче казано, ще трябва да улесним победата на неверниците, пълното изтребление на християните и изчезването на истинската вяра. За разлика от вас, намирам това за твърде малко съвместимо със справедливостта.
— Той е безкрайно прав — обади се пак компютърът. — Ето че още една даденост се е изплъзнала от вниманието ми. Проблемът е извънредно сложен.
— И то заради една жена, която, както казахте, отче наш, отказва да остави отпечатъка от зъбите си върху някакъв плод. Наистина е недопустимо. Подкрепям крайния резултат на Омега: наложително е тя да съгреши. Готов съм и аз да опитам да я подтикна към грехопадението.
— Смяташ ли, че си добре подготвен за подобна задача? — попита след кратко мълчание Господ.
Божият син се усмихна и се обърна към компютъра:
— Не е редно аз да изтъквам скромните си заслуги, обясни ти на бог-отец защо се спря на мен и защо смяташ, че аз имам шансове да успея там, където други се провалиха.
— Основанията ми са сериозни — започна Омега. — Ето две от тях: първо, той е човекът на критичните случай. Доказвал го е при също толкова заплетени обстоятелства, колкото сегашните. Проклятието отдавна не ни плаши. След безброй опити, благодарение именно на божия син станахме толкова вещи в предотвратяването на гибелните последици от него, ала спомни си колко затруднени бяхме първия път. Той спаси положението както по различните земи, така и на небето.
Макар и не без известна вътрешна съпротива, Господ трябваше да се съгласи и Омега продължи:
— Второ, тъй като е бил дълго време сред хората, той е опознал мъжете и жените както никой от нас, а това ще му бъде от голяма полза сега, дори да се окажем изправени пред друг, по-различен случай. Нищо човешко не му е чуждо. Той знае…
— Ще добавя и трето — кротко го прекъсна божият син. — Не само изтънко разбирам земните люде, но имам известен опит и с греховете, понеже съм изкупвал всичките, и то три милиарда пъти. А нали тъкмо за грях става дума.
— Не е същото — промърмори сърдито бог-отец. — Достатъчно е — усмихна се божият син — да се прояви малко въображение… В това отношение демонът и ти, Омега, показахте голямо невежество и рядка наивност при непохватните ви появявания. Змия, паун, гълъб и разни други повече или по-малко прелестни създания! Странни изкусители, няма що! А как разговаряхте с тях! Позволи ми да ти го кажа, сякаш имахте насреща си деца.
— Сигурен съм, че можеш да му гласуваш доверие — заяви компютърът. — Не се ли досещаш, че той вече си е изготвил план.