Злополучията на змията изкусителка
- Автор: Буль Пьер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Стефанова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Злополучията на змията изкусителка». Краткое содержание книги:
На излизане от дъбравата жената зърна под едно дърво вълк, който бе стиснал между зъбите си агне и се готвеше да го разкъса. Тя се поспря, наведе се към тях и отново лицето й грейна, но еднакво бе лъчезарието й и за искрящия от свирепост поглед на звяра, и за умоляващите, вече замъглени очи на жертвата. Стреснат от неочакваната й поява, вълкът отпусна плячката си и полумъртвият агнец се опита с последен напън да се отскубне. Жената обаче го улови и го натика обратно в устата на кръвожадното животно, което бързо се окопити и отведнъж прегриза врата му. Тогава тя загали вълка, като от време на време, все тъй невинно, прокарваше длан и по меката, топла вълна на умъртвената твар. Така постъпваше без зла умисъл, понеже все още тънеше в невежество и не познаваше добро и зло.
Тя отиде при своя другар и спомняйки си случката със змията, му я разказа. Той я изслуша мълчаливо и одобри поведението й с най-голяма сериозност. Но докато двамата се радваха, че е устояла на изкушението и е изпълнила божиите заповеди, ветрецът, който подухваше в градината, внезапно се усили и те чуха господния глас:
— Мъжо, жено, къде сте?
— Ето ни! — отвърнаха те едновременно. — Ето ни пред теб. Чухме гласа ти и веднага се отзоваваме, за да ти служим.
Господ бог замълча, и той объркан като змията, но трябваше да приеме очевидното: мъжът и жената стояха пред него, без да помислят да се крият, все така голи и продължаващи да не го знаят. Когато най-сетне заговори, в гласа му се долавяше недоволство:
— Значи не сте вкусили от плода, от който ви забраних да ядете?
— Не, господи — отвърна жената с неизменната си усмивка, — Ядох от плодовете на дървото на живота, както си ми разрешил, но до дървото за познаване добро и зло не съм се докосвала, въпреки изкушението, на което ме подложи змията. Разбрах колко важно е било твоето запрещение, понеже змията, която пред мен хапна от забранения плод, умря на часа.
— Змията умряла! — повтори гласът със странен шепот.
— Аз я убих, за да я накажа — продължи жената, — и така станах оръдие на справедливия ти гняв. И занапред все така ще се подчинявам на твоите заповеди, невинна и вечна, след като ядох от дървото на живота.
— Тъй ще сторя и аз, господи — рече мъжът, който не се бе обаждал дотогава. — По такъв начин и двамата ще бъдем безсмъртни, както си ни обещал.
— Вярно е, обещах — отвърна едва чуто гласът.
Вечерният вятър стихна. Мъжът и жената останаха сами в невинната си голота.
Господ си тръгна, обзет от противоречиви мисли, и макар все още неясни, те го изпълваха с глуха тревога. Със странното си поведение жената го бе заварила неподготвен и за него упоритото й отвръщане от греха беше нещо неестествено, което би могло да наруши вселенския ред. Изпаднал в това угнетително състояние, Бог стигна до средата на градината и като зърна под дървото безжизненото влечуго, се убеди, че жената е казала истината.
Змията бе умряла, ала духът на злото, вселен в нея, е вечен. И щом се появи Всевишният, духът, повален пред тленните останки на предишната си материална форма, изля злобата си и преживяното унижение във вопли на възмущение и ядни сълзи:
— Проклета да е жената от тази планета! Проклета да е и самата планета! — застена той. — Проклятие за такава самоувереност, която отхвърля греха! Проклятие за подобно чудовище на сътворението, което се подиграва с мъдрите закони! Предлагал съм забранения плод на три милиарда жени от три милиарда планети и никога не са ми отказвали. Няма жена, която да не се е поддала на изкушението на змията. А ето сега това създание обръща с главата надолу предначертаното. О, ден на горест, ден на позор! Скоро тя ще стане майка и ще ме направи за смях пред децата и внуците си, които ще населят тази отвратителна планета.
Господ силно се подразни от вайканията и егоцентричната гледна точка, от която демонът оценяваше станалото, затова му се яви и го прекъсна:
— Само това да беше, нямаше да е кой знае колко голямо зло. Ти мислиш единствено за себе си. А твоето значение в света е второстепенно и за теб е възможно да се утешаваш с проклятия, които, така или иначе, няма да се сбъднат. Друго е по-страшно. Истинското злощастие е, че аз не мога да я анатемосам, тъй като тя изпълнява моите заповеди.