Злополучията на змията изкусителка
- Автор: Буль Пьер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Стефанова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Злополучията на змията изкусителка». Краткое содержание книги:
— Моля те, говорим за съпружеската двойка — раздразнено отвърна Господ. — Спести ми сънищата и изчисленията и ми съобщи крайния резултат.
— Добре. Ето какъв е той: след няколко века населението на планетата ще се увеличи толкова, че за съществуването му ще бъде необходим всеки квадратен метър площ. Ще се наложи да се обработва всяка педя земя, което означава огромно усилие… А човеците не ще се справят с него, тъй като ти си ги освободил от подобно задължение. Това все още е нищо. Да минем само няколко хиляди години напред, което всъщност е съвсем кратък срок. Тогава новата планета ще наброява милиарди невинни създания. И стигаме до пълна невъзможност, защото дори да се облагороди най-малкото късче земя, да се пресушат моретата, пак няма да има достатъчно суровини за изхранването на хората. Погледни още по-далеч в бъдещето и ще видиш, както аз насън, че те ще бъдат осъдени да стоят постоянно прави, понеже не ще има начин нито да легнат, нито даседнат, притиснати един о друг, като стръкчета трева в избуяла ливада. Няма да остане място нито за животни, нито за растения, и тъй както е немислимо представителите на човечеството да се самоунищожат, също така недопустимо е да бъдат нещастни и гладни в невероятната си поза, на планета, където в действителност не ще съществува вече земя. Ще ти припомня още веднъж, че си им обещал вечен живот и щастие.
— Безнадеждно заплетена работа! — промълви Господ.
— И невъзможна от логическа гледна точка, както ти казах… Но тя не се изчерпва дотук.
— Та какво по-лошо може да има?
— И още как! Сънят ми показа много по-далечно бъдеще. Тъй като положението ще бъде немислимо, доказах ти защо, сигурно ще се вземат мерки, за да се предотврати.
— От кого?
— От тях самите и с твоята дължима подкрепа. Не забравяй, че ще са напреднали повече от другите и ще са открили енергийни източници, с които да предприемат завладяването на космоса, понеже то все повече ще се налага като жизнена необходимост. Тогава ще станем свидетели на поредица от разселвания на невинни безсмъртни по обитаемите и следователно обитавани планети на Вселената, ала всяка поредна експедиция само временно ще облекчава положението… Сега обаче помисли какво ще стане на обсебените планети, чиито жители са смъртни, след като са съгрешили.
— Ясно, ще бъдат изтребени — промълви Господ.
— Непременно. Бързото размножаване по тези нови земи ще доведе до недостиг на природни източници. Туземците ще трябва да изчезнат. Не ще могат да се отбраняват с нищо, дори да притежават страшни оръжия.
Между другото, ти самият ще одобриш начинанието и ще помогнеш, за да осигуриш прехраната и щастието на невинните безсмъртни.
— В известна степен — забеляза Господ, след като размисли — тази картина отговаря на моите представи за справедливост: грешниците — наказани, невинните — възнаградени.
— Съвместима е и с моята логика, така че възражения по въпроса няма. Но когато всички други създадени от теб човешки същества бъдат унищожени, защото невинните безсмъртни ще плъзнат навсякъде, в твоята Вселена ще останат единствено те. Невинността обаче ще продължава да се плоди и да подкопава устоите на планетите, както проказата разяжда плътта. И — с това свършвам — ти отново ще бъдеш изправен пред същия проблем, който най-красноречиво ти доказах, че е неразрешим, и пак ще се озовеш в положение, което ще се окаже още по-невъзможно в космически мащаб, ако изобщо съществуват степени на невъзможност.
— И всичко това заради някаква глупачка, която отказва да изяде един плод!
— Така е и аз не мога нищо да сторя. Остава само един лек: да се поддаде на изкушението. Все към това ще се връщаме. Демонът опита толкова пъти. След него и аз се провалих. Настоявам сега ти лично да се заемеш.
— Казах ти, че не съм в състояние да играя ролята на изкусител.
— Тогава прибегни до сила. Тя трябва да съгреши.
Нали си всемогъщ! Двама яки архангели да хванат тази жена с магарешки инат, да отворят устата и и да я заставят да хапне от плода. Струва ми се, че е лесно.
— Може да ти изглежда лесно, но ще е безполезно.
Веднъж и ти да допуснеш груба логическа грешка. Забравяш условието за свободната воля.
— Прав си — съгласи се засегнат компютърът. — Свободата на избора е задължителна, признавам, че е недопустимо прилагането на сила.
— Няма спасение — изпъшка Господ.
Великият компютър замълча, погълнат от мисловни операции, после заговори и рече:
— Казваш, че не можеш лично да се намесиш, не е и желателно. Но струва ми се, че има още едно, последно решение, което, според мен, е най-доброто.