Злополучията на змията изкусителка
- Автор: Буль Пьер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Стефанова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Злополучията на змията изкусителка». Краткое содержание книги:
Господ обаче продължаваше да се колебае, понеже много бяха възраженията, които напираха в него.
— В това приключение няма ли да те заплашва някаква опасност?
— Отче наш, нима може да ми се случи нещо по-страшно от голготата, която понесох три милиарда пъти на другите планети?
— Да бъде тогава според волята ти — отстъпи Господ. — Върви и дано да ни спасиш още веднъж.
Така, една вечер, като се разхождаше сама из плодната градина, жената зърна под дървото за познаване добро и зло неземно красив юноша.
Още щом го забеляза, тя трепна за първи път в живота си. Наслаждавала се бе на немалко прекрасни проявления във владението, ала никое не бе я развълнувало като тази среща. Свикнала бе да мисли, че двамата с мъжа й са единствените човешки същества в рая, и възприемаше неочакваната поява на трети едва ли не като чудо.
Юношата мълчаливо я наблюдаваше. На свой ред тя също внимателно го огледа. Имаше божествено изваяно тяло. Очите му бяха теменуженосини, а русите му коси, подухвани от лекия ветрец, обрамчваха лицето му като ореол. Странен трепет я обхвана, когато сравни нежните му черти с недодяланата физиономия на своя другар.
Момъкът й се усмихна. Тя непохватно се опита да отвърне със същото. Направи й знак да се приближи. Жената почувства как отмалява и си помисли, че няма да може да мръдне, толкова бяха омекнали коленете й. Ала все пак пристъпи и спря до него. Младежът бавно вдигна ръка и тя с възхита видя как заиграват мускулите по тялото му, докато откъсва един от най-хубавите плодове от дървото. Раздели го на две и пак с усмивка й подаде едната половина.
— Яж! — каза той.
Изрече го спокойно и властно. Гласът му бе толкова благозвучен, че всички птичи песни секнаха и в рая настъпи омайно мълчание. Жената веднага разбра, че няма дълго да устои на магията. Но все пак опита да се възпротиви.
— Господ бог ми е казал, че това е грях — прошепна тя.
— Нека, който никога не е грешил — отвърна простичко божият син, — хвърли първия камък по теб.
— Значи аз ще съгреша?
— Та нима аз не върша грях?
Като продължаваше да я гледа с усмивка, той изяде на няколко хапки своята половинка. Жената го наблюдаваше с искрящи от любопитство очи.
— Ти вкуси от плода, следователно ще умреш!
— Ще умра, но ще възкръсна.
— А аз, ако съгреша, ще умра ли?
— Ще умреш, но и ти ще възкръснеш благодарение на мен. Ще те изкупя.
— Е, тогава…
Жената лапна другата половинка от плода, избърса с опакото на ръката сладкия сок от устните си и се усмихна.
— Този път правият си ти! — заключи тя.
Така бе възстановен редът на непокорната планета и отново стана възможно да се следват начертанията на предвечната програма. След като жената яде от забранения плод, и мъжът не устоя дълго на изкушението. Те веднага се научиха да познават добро и зло, отвориха им се очите, видяха, че са голи, взеха смокинови листа и си изплетоха препаски. Двамата бяха, разбира се, подгонени от рая, принудени занапред да изкарват хляба си с пот на челото, и ако после извършиха почти толкова безумства и престъпления, колкото биха направили в своята невинност, според съня на компютъра, това вече нямаше значение от космическа гледна точка, понеже, като станаха смъртни и следователно подлежащи на божествената справедливост, то тази справедливост винаги щеше да намери начин да ги изтреби, окажеше ли се тяхната разюзданост заплаха за световната хармония и разум.
Колкото до божия син, след като се освободи от въплъщението си, той се върна на небето и заел мястото си отдясно на Бог-отец, прие поздравленията на цели войнства господни духове. Необичайни празненства ознаменуваха победата му, серафими и херувими пееха химни, приветствувайки грехопадението с толкова плам, с колкото биха превъзнасяли добродетелта, и прибавяха към тях куплети за възхвала на бляскавия триумф на сина и всемирната мъдрост на отеца.
Към края на тържеството, когато тръбите и хоровете започнаха да притихват, компютърът забеляза, че лицето на Спасителя е озарено от необикновено и ярко сияние. Той се приближи до него и го запита каква е причината.
— Доволен съм, че се справих с толкова затруднителна задача — отвърна му той. — Дължи се и на дълбока промяна в навиците ми, и на неизбежната свръхвъзбуда. Явно, малкото приключение ми е било необходимо след всички понесени страдания.
— Измъчи ли те изпълнението на задачата? — осведоми се компютърът.
— Ни най-малко. Ти правилно предвиди: достатъчно е да познаваш добре човешките създания и да ги обичаш. За да ги опознаеш, трябва да се уподобиш на тях, нещо, което аз отдавна умея. А колкото до чувството за обич, то е залегнало в самата ми природа на син божи. Никой на небето не е способен да въздава толкова много любов, колкото мен. Затова, когато отново настъпи часът на изкуплението, мъките, които ще понеса за хората от тази планета, наистина ще бъдат сладко изпитание.