Шифърът на Камелот

Дълбокият басов звук на гонга привлича вниманието на присъстващите към малката сцена, на която е застанал вицепрезидентът на Съединените щати Конър Андерсън.

– Не се тревожете, речта ми ще бъде много, много кратка – казва петдесетгодишният белокос тексасец и изчаква шумът в залата да утихне, преди да продължи. – Сър Оуен ни напуска, за да се върне на служба при Нейно Величество кралицата. От името на американското правителство и на неговия народ Ви благодаря за всичко, което направихте, докато бяхте на пост тук, в нашата страна. Вашата дипломатическа дейност и упоритият Ви труд няма да бъдат забравени. Вие, сър, направихте нашите специални отношения още по-специални. И Вие, и аз, и президент Рентън, който съжалява, че не може да присъства тази вечер, знаем, че постигнахте и по-велики дела, които не могат да бъдат споменати от съображения за сигурност. Дами и господа, истински великият мъж се познава по това, че делата, които върши лично и без публично внимание, надминават онова, което повечето от нас правят публично в очакване на обществено признание. Сър Оуен Гуин, вдигаме тост за Вас и Ви пожелаваме още по-големи успехи на новия Ви пост в родината.

Залата отеква от сърдечни възгласи: „За сър Оуен!“.

Докато присъстващите аплодират, вицепрезидентът се обръща към асистента си и взема от подадената му кадифена възглавничка медал в златно, бяло и червено, закачен на дълга червена панделка.

– От името на Министерството на отбраната на Съединените американски щати за мен е чест да Ви връча тази награда  – ордена „Легион за заслуги“. за изключително поведение и забележителни постижения при изпълнение на служебните задължения.

Вдига ценното отличие и залата избухва в още по-оглушителни аплодисменти, когато британският рицар навежда глава, за да му сложат ордена.

Ръкоплясканията затихват едва след минута.

Тъмнокосият дипломат стиска медала, едно от най-високите американски отличия, присъждани на чужденец.

– Доста необичайно за уелсец, но май останах без думи. – Красивите му кафяви очи премигват, когато край него защракват светкавици на фотоапарати. Той вдига наградата и я целува. – Винаги ще ценя това отличие, ще ценя и прекрасните спомени, които утре вечер ще отнеса със себе си във Великобритания. Напускам страна, която се превърна в мой втори дом и която обикнах с цялото си сърце. Някои от предците ми от рода Гуин са стъпили на тази земя още с „Мейфлауър“7. Дори когато съм на хиляди километри разстояние, Америка и нейният велик народ ще останат близо до сърцето ми. Благодаря ви. Сега се насладете на вечерта и се забавлявайте!

Оркестърът засвирва и почти заглушава аплодисментите, които съпровождат слизането му от малкия подиум.

Гарет Мадок, който освен всичко друго е и неговата дясна ръка в Щатите, го отвежда настрани и прикрива устата си с ръка, за да не може някой да разчете какво казва на посланика.