Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
– За около седмица, Джеймс. След това празнината ще бъде запълнена и аз ще бъда забравен. Но ти благодаря за милите думи. Трябва да тръгваш, почини си и се наслади на малкото време, което ни остава във Вашингтон.
Бившият гвардеец кимва вежливо с рижата си глава, после се отправя с отсечена военна походка към вратата и я отваря пред посланика.
Оуен поздравява Гарет Мадок, приятел от детство и бивш колега от армията, с „добро утро“ на уелски.
– Bore da. – Кимва към масичката. – Имаш ли време и желание да похапнеш палачинки по уелски5 с мен?
Мъжът с пясъчноруса коса се усмихва:
– Винаги имам време за палачинки.
Двамата се познават отдавна. Далеч преди рицарските звания, международните постове и политиката. Историята им се простира отвъд зелената долина, в която са родени, до преплетеното родословие на два клана, живели и сражавали се заедно още преди римляните да завладеят Британия.
Мадок се навежда към долния поднос на масичката и изважда оттам плетен панер за хляб, покрит с колосана бяла кърпа.
– Малка изненада със закуската.
Оуен го поглежда подозрително, после рязко повдига кърпата – като фокусник, изпълняващ някакъв номер. Втренчва се в съдържанието на панера и внимателно взема в ръце предмета, който се намира вътре. Повдига го с благоговейно уважение и го целува.
– Кой го намери?
– Джордж.
– А другите?
– Все още липсват.
Оуен трепва.
– Има ли пострадали?
– За нещастие, да.
Посланикът отново потръпва и връща предмета обратно в панера.
– Закъснявам. Моля те, увери се, че това ще бъде върнато на полагащото му се място. Днес следобед трябва да поговорим за онези, които все още липсват, и за това какво ще кажа на останалите, когато ги видя.
4 Името Гуин (Gwyn, Gwynn) на уелски означава „бял“ или „благословен“. – б. пр.
5 Традиционните уелски палачинки са от брашно, сол, яйца, мляко и солено масло. Сервират се на купчина, поръсени с масло. Наричат се crempog или ffroes. – б. пр.
5
СЕВЕРНА БЕТЕСДА, МЕРИЛЕНД
Ирландеца тропа по вратата на апартамента за втори път.
– Полиция. Отворете!
Застава отстрани и сваля предпазителя на пистолета си. Софи Хъдсън е просто консултант-продавач в магазина на Голдман, но е отсъствала по болест в деня на убийството. Ако е замесена, може да се случи всичко и Ирландеца няма никакво желание това „всичко“ да включва надрусано до козирката гадже със зареден „Мак 10“.
Чува се щракване и вратата се открехва на петнайсетина сантиметра. През пролуката се разнася дрезгав глас.
– Няма да махна веригата, не и преди да видя документите ви.
Ирландеца протяга полицейската си карта. Може би тя печели време. Може би в този момент убиецът излиза през прозореца и се спуска по пожарната стълба.
– Хайде, госпожо! Отворете вратата, за да не се налага аз да я отварям.
Евтината боядисана в синьо врата се затваря, после се отваря, този път без веригата. Дребната жена с къса нощница отстъпва назад, за да го пусне да влезе. Висока е около метър и петдесет, леко закръглена и изглежда притеснена и объркана. Без грим носът ѝ е червен като на елена Рудолф, а дългата ѝ черна коса прилича на плетеница от навити миши опашки.
– Софи Хъдсън?
– Да – свива се тя. – За какво става дума?
– Лейтенант Фицджералд, отдел „Убийства“, Вашингтонска полиция. Работите при Голдман в Кенсингтън, нали?
– Да. – Жената бързо събира „Убийства“ и „Голдман“ и осъзнава, че резултатът не може да е добър. – Всичко наред ли е с господин Голдман?
Ирландеца я наблюдава като ястреб. В тези моменти убиецът или съучастниците му трябва да изиграят най-доброто представление в живота си.
– Не, не е добре. И никога няма да бъде. Съжалявам, но трябва да ви съобщя, че той е мъртъв – спестява останалите подробности.
Ръката на Софи политва нагоре, за да прикрие надигналия се от устата ѝ вик.
– О, божичко...
Протяга бледите си пръсти към облегалката на дивана, подпира се на него и после сяда.
Изглежда е забравила, че е с къса нощница, и пред Ирландеца се разкрива повече женска плът, отколкото е виждал от години. Ченгето извръща очи и тръгва към вътрешността на апартамента. Намира тясната малка кухня и пълни чаша с вода.
– Благодаря – отвръща разсеяно Софи, когато ѝ я подава.