Шифърът на Камелот

13

УЕЛС

Каменният под на стаята е студен за възглавница, но Мирдин с радост понася хладината му, докато усеща, че в крайниците му се просмуква достатъчно сила.

Главата на гадателя пулсира и ставите му пукат от артрита, докато се изправя на крака. Знае какво трябва да се направи. Задачата все още не е завършена.

Мирдин поглежда Извора на познанието. Наясно е с опасностите, които той съдържа. Години наред древният съд изпива енергията и духа му, взема от него и му дава в същата степен. След всеки досег съзнанието му става по-силно, а тялото – по-слабо.

Старецът сграбчва предната страна на купата. Поема си дъх и се подготвя за това, което предстои. Накланя глава назад и затваря очи.

– Тук съм, стари приятелю. Изправил съм се и съм силен, отново съм готов за теб. Ела сега – ела и напиши своята страница от историята. Остави ме да я отнеса до пръстите на света, за да могат те да я обърнат и да продължат напред.

Камъкът, който държи, се разтриса. Отначало трептенето е леко, после тътенът се засилва и под краката на Мирдин се надигна мощен гръм.

Енергията. Този път е различна. Не се натрупва бавно и постепенно. Идва внезапно като светкавица. Наелектризираща. Съзнанието му се изпълва с белота. Снежнобяло. Девствено бяло. Ангелско бяло.

Появява се видението.

Бебе, което става мъж, който става безсмъртен. Дете, което израства по-бързо и по-силно от всяко друго човешко същество. Млад мъж, който се изправя срещу света с мъдростта на столетник.

Мирдин познава този мъж.

Вижда го сега, заобиколен от хора, но сам. Уловен е в миг на съмнение, по средата между най-святия и най-грешния човек. Разкъсва се между две жени, едната добре позната нему, другата – напълно непозната. И двете са в опасност, и двете ще видят смъртта.

Смъртта. Този път старият противник идва с дълъг списък; търси братя и сестри, мъже и жени, намира ги случайно или ги взема съзнателно, някои с причина, други единствено заради радостта да види кръвта им по белия сняг.

Чистият бял сняг.

Вече вали. Първо само снежинки по зачервените страни на гадателя. Хладни като целувки на девица. После по-тежки пръски като заледени капки дъжд. Достатъчно студени, че да те накарат да потръпнеш.

Лавина.

В ума на гадателя изригва смъртоносна белоснежна вихрушка, събаря го на пода, покрива го, погребва го, задушава го. Ръцете му се изплъзват от ръба и той се препъва назад. Този път не пада. Видението е завършено. Той знае смисъла му и разбира какво трябва да направи.

Започва нов етап от Артуровия цикъл.