Шифърът на Камелот

Вратата към двора се отваря и на прага застава Джак. Облечен е само с боксерки и косматият му корем виси над опънатия ластик.

– Излязла си навън да поохладиш страстите, които разпалвам в теб ли? – хили се той и се тръшва на дървения шезлонг до нея. Месестата му ръка стиска току-що отворена ледена бира.

– Ще ти се – отвръща Мици. Надява се да не са му хрумнали някакви тъпи идеи.

Джак протяга бирата към нея.

– Искаш ли?

Личи си, че още е пиян от вечерята. Мици вдигна чашата си с вода.

– Имам си, благодаря – уверява го тя и маха с ръка към ливадата. – Градината ви изглежда толкова красива нощем, колкото и през деня.

Той се извърта в шезлонга и се втренчва в нея.

– Както и ти.

Мици се изсмива.

– Май си пийнал прекалено много.

Зет ѝ протяга ръка и стиска нейната.

– Сериозно, Мици. Винаги си ме привличала. Когато започнах да се срещам с Рути, всъщност исках да излизам с теб.

Тя издърпва ръката си и се изправя.

– Ще се престоря, че не съм го чула.

Джак я настига и застава между нея и вратата.

– Защо? Не ми казвай, че не се чувстваш по същия начин. Виждал съм как ме гледаш. Как винаги си ме гледала.

– Махни се, Джак. Всичко това е само в главата ти.

– Ей, жена като теб трябва да е благодарна, когато мъж като мен ѝ обръща внимание.

Мици не може да повярва на ушите си.

– Я повтори?

Той пристъпва още по-близо към нея, докосва бузата ѝ с ръка и издиша бирения си дъх в лицето ѝ.

– Държах се добре с теб и с момичетата. Няма да ти навреди, ако и ти проявиш малко добрина към мен.

Придърпва я към себе си. Мици рязко го избутва назад.

– Това не се е случвало.

Джак я сграбчва отново.

– А би трябвало.

Мици извива китката зад гърба му и го блъска в стената. После изритва десния му крак встрани, така че той се привежда напред с разтворени крака и устата му се блъска в тухлите.

– Никога не се е случвало, Джак! – Извива китката му още по-силно, докато той не простенва. – Никога не си ми казвал нищо и никога не сме стигали дотук.

Разтваря с ритник краката му още повече и го кара да се свлече на колене до стената.

Дръпва рязко вратата и я тряска шумно зад себе си, докато влиза в сводестата всекидневна. Преди да се качи по стълбите, поглежда назад към стенещата купчина на терасата. Вдига рамене и се прибира в стаята си.

Това, което не забелязва, е Рут.

Сестра ѝ е стояла в сенките на всекидневната и ги е наблюдавала.