Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
— Ами добре…
Емили се приближи до Мая и взе марихуаната. Ръцете им се докоснаха, очите им се срещнаха. Тези на Мая бяха зелени с малко жълто, като котешки. Ръката на Емили трепереше. Беше нервна, но пъхна цигарата между устните си и дръпна леко, все едно отпиваше ванилова кола през сламка.
Но вкусът нямаше нищо общо с ваниловата кола. Все едно беше нагълтала цял буркан с мухлясали подправки. Тя се закашля високо.
— Еха! — вдигна вежди другото момиче, докато си взимаше обратно джойнта. — За пръв път ли ти е?
Емили не можеше да диша и само поклати глава, давейки се. Изхриптя, докато се бореше да вкара въздух в дробовете си. Най-сетне успя да вдиша. Мая поднесе цигарата към устата си и Емили видя дълъг бял белег по дължината на китката й. Изглеждаше като змия-албинос върху мургавата й кожа. Боже, сигурно тревата вече си казваше думата.
Внезапно се чу силен трясък. Тя подскочи. Звукът проехтя отново.
— Какво е това? — попита Емили дрезгаво.
Другото момиче дръпна отново от цигарата и поклати глава.
— Работниците. От един ден сме тук, но нашите вече започнаха с ремонта. — Тя се ухили. — Ти пък как си изкара акъла, все едно ченгетата са нахълтали да ни арестуват! Да не са те хващали преди?
— Не! — Емили избухна в смях. Идеята й се видя толкова абсурдна.
Мая се усмихна и издиша дима.
— Трябва да тръгвам — прокашля се Емили.
— О, защо? Недей!
Тя се надигна от леглото и сви рамене.
— Казах на майка ми, че ще мина само за минутка. Но ще се видим на училище във вторник.
— Супер. Ще ме поразведеш ли наоколо?
Емили се усмихна.
— Много ясно.
Мая се ухили и й помаха за довиждане с трите си свободни пръста.
— Ще намериш ли вратата?
— Мисля, че да. — Емили хвърли последен поглед на стаята на Али — пардон, на Мая, след което се обърна и заслиза по добре познатите стълби.
Чак след като излезе на свеж въздух, разтърси глава, подмина вещите на Алисън на тротоара и се качи в колата на родителите си, видя кошницата с джунджуриите на задната седалка. Майната й, помисли си Емили, докато я пъхаше между стария стол на Али и кутиите с книги. На кого му трябва пътеводител за Роузууд, тъй или иначе? Мая вече живее тук.
И Емили изведнъж се зарадва на това.
2.
Исландките (и финландките) са лесни
— Боже господи, дървета. Такъв кеф е да видиш големи високи дървета!
Петнайсетгодишният брат на Ариа Монтгомъри, Микеланджело, бе подал глава през прозореца на колата като голдън ретривър. Ариа, родителите й Ела и Байрън — те настояваха децата да се обръщат към тях по име — и Майк пътуваха от международно летище „Филаделфия“. Току-що бяха пристигнали с полет от Рейкявик, Исландия. Бащата на Ариа беше професор по история на изкуствата и семейството бе прекарало последните две години в Исландия, докато той участваше в изследователски проект за документален филм, посветен на скандинавското изкуство. Сега, след като се върнаха, Майк се възторгваше от каубойския пейзаж на Пенсилвания. А това означаваше — от абсолютно всяко нещо: от каменния хан от осемнайсети век, където се продаваха украсени керамични вази, през черните крави, взрени безсмислено в колата им иззад дървената ограда на крайпътен обор, та до мола, построен в колониален стил в периода, в който ги нямаше. Дори очуканата двайсет и петгодишна сграда на МакДоналдс печелеше симпатиите му.
— Леле, нямам търпение да си купя нещо за пиене оттам! — слюноотделяше момчето.
Ариа простена. Майк бе прекарал доста самотно двете години в Исландия — твърдеше, че исландските момчета са „женки, които яздят малки гейски кончета“, — докато тя направо разцъфтя. Новото начало бе точно това, от което се нуждаеше по онова време, така че се зарадва, когато баща й обяви, че семейството се мести. Беше есента след изчезването на Алисън, когато момичетата вече се бяха отдалечили и тя бе останала без приятели — само с досадни съученици, които познаваше откак се помни.
Преди да замине за Европа, Ариа понякога забелязваше, че момчетата я заглеждат с интерес, но после отместват очи. Със стегнатата си фигура на балерина, права черна коса и нацупени устнички, Ариа знаеше, че е готина. Хората винаги й го казваха; но тогава защо не бе ходила на среща допреди пролетното тържество в седми клас? При един от последните случаи, в които тя и Спенсър бяха излезли заедно — неловко събиране през лятото, когато Али изчезна — Спенсър й бе казала, че ще я свалят доста повече, ако поне малко се постарае да пасне в компанията.