Лукс и грях

— Значи така, живяла си в Исландия? — Той пак се усмихна. — Някаква обменна програма ли?

— А, не — започна Ариа. Барманът постави скоча пред нея и тя отпи голяма глътка, по-уместна за бира. По гърлото и гърдите й веднага се разля горещина. — Бях там, понеже… — Спря се. — Всъщност да, година в чужбина по една обменна програма. — Нека непознатият си мисли каквото си иска.

— Яко. — Той кимна. — А преди това къде учеше?

Тя сви рамене.

— Ами… Тук, в Роузууд. — Усмихна се и побърза да добави: — Но там определено ми харесваше повече.

Момчето кимна.

— И за мен беше голяма мъка да се върна в щатите след Амстердам.

— Моля ти се! Ревах по целия път към вкъщи — призна Ариа и се почувства като себе си — по-точно като своето подобрено исландско Аз — за пръв път, откакто дойде. Не само, че си говореше за Европа с готино и умно момче, но можеше да се окаже, че той е единственият в Роузууд, който не я познаваше в предишното й амплоа — на особнячката, приятелка на сладкото момиче, което изчезна.

— А ти тук ли учиш? — попита тя.

— Тъкмо завърших. — Той попи устни с кърпичка и си запали „Кемъл“. Предложи й цигара с жест, но тя поклати глава. — Ще преподавам.

Ариа отпи нова глътка и осъзна, че е пресушила питието си. Гледай ти.

— Май и аз с това бих искала да се занимавам. Като завърша училище. Или преподаване, или писане на пиеси.

— Сериозно ли? Пиеси? Каква специалност си?

— Английски. — Барманът й наля поредното уиски.

— И аз това ще преподавам! — възкликна сладурът. Ръката му някак небрежно се озова на коляното й. Това толкова я изненада, че подскочи и почти си разля питието. Той се отдръпна. Ариа се изчерви.

— Извинявай — каза момчето малко срамежливо.

— Между другото, аз съм Езра.

— Ариа. — По някаква причина името й прозвуча абсурдно. Тя се разхили и залитна, изгубила равновесие.

— Опа! — Езра хвана ръката й, за да я задържи.

Три скоча по-късно, Ариа и Езра бяха установили, че и двамата са срещали онзи стар моряк–барман в бара „Борг“ в Рейкявик, че къпането в горещата лагуна с минерални води ги приспива и че всъщност харесват миризмата на развалени яйца от серните изпарения на геотермалните извори. С всеки миг очите на Езра ставаха по-сини. Ариа искаше да го попита дали си има приятелка. Чувстваше се затоплена отвътре и беше сигурна, че причината не е само в скоча.

— Трябва да отида до тоалетната — каза тя замаяно.

Езра се усмихна.

— Може ли и аз да дойда?

Е, това май беше отговорът на въпроса за гаджето.

— Искам да кажа, ъ-ъ-ъ… — Той потърка врата си с ръка и я фокусира изпод сключените си вежди. — Прекалено прям ли бях?

Главата й зашумя. Да се забива с непознати не беше точно в неин стил, поне не в Америка. Но нима не бе искала да бъде Исландската Ариа?