Лукс и грях
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-27-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лукс и грях». Краткое содержание книги:
Спенсър без свян пожелава гаджето на ближния си (на собствената си сестра, всъщност), Ариа ловко завърта любовна афера с учителя по английски (току-що го арестуваха в леглото!), Хана използва някои отвратителни трикове, за да се превърне в неотразима красавица, а Емили направо си губи ума по новото момиче (!) в училище… Какви палавници, а? Но — о, вие още нищо не знаете! Още от седми клас сладураните крият една ужасна тайна, която смятат за погребана навеки. У-упс… голяма грешка! Внимавай какво приказваш и дори какво си мислиш, защото не знаеш какви сили ще предизвикаш да го извадят наяве! Като казахме „погребана“ тайна — не подозирахме, че някой наистина ще бъде погребан най-неочаквано…
В един прекрасен ден четирите сладурани започват да получават странни SMS съобщения — всъщност заплашителни послания, подписани от някой неизвестен, с мистериозния инициал „А“. Възможно ли е „А“ да е Аписън — суперпопулярното момиче, изчезнало преди три години? Алисън — мразената и обожавана тяхна най-добра приятелка, техният идол и обект на ужасна завист, техният властелин и низвергнат кумир? Алисън, която знае всичко за всяка от тях… Тръпки да те побият — Алисън я няма, но посланията те карат да мислиш, че тя те наблюдава отнякъде всеки божи ден, всеки миг, дори когато се криеш в собствените си мисли! Реалността крещи, че това е невъзможно. Но ако „А“ не е Алисън, тогава кой е? И как би могъл да знае толкова много за лошите момичета, каквито са били, и за още по-лошите момичета, каквито са станали? Внезапно техните тайни — и най-голямата, и най-малката, дори най-дълбоко заровената — са заплашени да изплуват. Изведнъж се оказва, че в солидния Роузууд вече няма нищо сигурно, а образцовите момичета са малки, сладки — и ужасни — лъжкини. И ще си плащат скъпо за всичко. А това е само началото…
Очите на Емили се разшириха. Да влезе в стаята на Алисън? Но пък щеше да е доста грубо да откаже, нали?
— А, да, разбира се — кимна тя неуверено.
Антрето все още миришеше на сапун „Дав“ и сушени листенца от роза — точно както някога, когато това беше домът на семейство Дилорентис. Емили се спря на вратата и зачака Мая да я ориентира, въпреки че знаеше, че стаята на Али се намира в дъното на коридора до стълбището. Кашоните бяха навсякъде, а от кухнята се разлаяха две изящни италиански хрътки.
— Не им обръщай внимание — каза Мая, докато изкачваше стълбите към стаята си, след което отвори вратата с един ритник на стройния си крак.
Боже, изглежда досущ като едно време, помисли си Емили, когато я последва. Но всъщност не беше същото: Мая бе сложила огромното си легло в другия ъгъл, на бюрото й имаше компютър с голям плосък монитор, а стените бяха облепени с постери, които скриваха рисувания с цветя тапет на Алисън. И все пак нещо бе останало непроменено, сякаш присъствието на Али продължаваше да витае в спалнята. Емили почувства слабост в коленете и се облегна безсилно на стената.
— Остави го, където намериш място — подвикна й Мая.
Емили се окопити, сложи кашона до леглото и се огледа наоколо.
— Готини плакати. — Бяха предимно снимки на групи и певци: „M.I.A.“, „Блек Айд Пийз“, Гуен Стефани в костюм на мажоретка. — Обожавам Гуен.
— А, да — откликна Мая. — Гаджето ми направо е обсебен от нея. Казва се Джъстин. От Сан Франциско, като мен.
— И аз имам гадже — кимна Емили. — Бен.
Мая се метна на леглото.
— И как е?
Емили се опита да си представи Бен, момчето, с което ходеше от четири месеца. Беше го видяла преди два дни — гледаха DVD в нейната къща. Майката на Емили естествено беше в съседната стая и от време на време подаваше глава през вратата да ги попита дали нямат нужда от нещо. Преди да тръгнат бяха приятели покрай отбора по плуване. Всичките им съотборници бяха отсъдили, че си подхождат и трябва да станат гаджета, така че те просто ги послушаха.
— Готин е.
— Защо вече не сте приятелки с момичето, което е живяло тук?
Емили приглади червеникаво-русата си коса зад ушите. Уау. Значи Мая наистина не знаеше за Алисън. Ако сега започнеше да й разправя историята, се боеше, че ще се разреве, а това щеше да е неловко. Най-малкото, едва познаваше тази Мая.
— Отдалечих се с всичките си приятелки от седми клас. Доста се променихме, предполагам.
Твърде слабо казано. Спенсър бе станала още по-перфектна, ако това въобще бе възможно; семейството на Ариа неочаквано се премести в Исландия есента, след като Али изчезна; а задръстенячката, но сладка Хана, се беше превърнала в тотално незадръстена и несладка кучка. Тя и настоящата й най-добра приятелка, Мона Вандерваал, буквално се бяха трансформирали през лятото между осми и девети клас. Майката на Емили наскоро я беше видяла в Уауа, близкото магазинче, и бе казала, че „Хана изглежда по-голяма уличница и от Парис Хилтън“. Емили никога не беше чувала майка си да използва думата уличница.
— Разбирам за какво говориш — кимна Мая, а леглото под нея пружинираше, докато тя се нагласяше по-удобно. — Също като мен и приятеля ми. Толкова го е страх, че ще го зарежа, че все едно сме на различни планети. Голямо бебе е.
— Ние с гаджето ми сме заедно в отбора по плуване, така че се виждаме постоянно — отвърна Емили и се огледа за място, където да седне на свой ред. Може би твърде постоянно, мина й през ума.
— Ти плуваш? — Мая я измери с поглед от глава до пети, от което Емили се почувства леко некомфортно. — Сигурно си адски добра. С такива рамене…
— Е, не знам. — Емили се изчерви и се облегна на бялото дървено бюро.
— Напротив! — усмихна се другото момиче. — Само че… щом си такава шампионка, ще ме убиеш ли, ако си запаля трева?
— Какво, сега ли? — Очите на Емили се разшириха. — Ами вашите?
— Те са на пазар. А брат ми — той е някъде тук, но с него няма проблем. — Мая бръкна под дюшека и извади една тенекиена кутийка. Отвори прозореца, който беше точно до леглото й, и си запали цигара. Димът се накъдри и изви над двора, след което образува малко облаче над големия дъб.
Мая върна джойнта в стаята.
— Искаш ли да си дръпнеш?
Емили не беше опитвала трева никога в живота си — винаги бе вярвала, че родителите й някак просто ще знаят, ако го направи — ще усетят мириса на косата й или ще я накарат да пишка в чашка, нещо такова. Но когато Мая изящно всмукваше дима с искрящо вишневите си устни, изглеждаше секси. На Емили също й се щеше да изглежда така.