Тихоокеански водовъртеж
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:
Сега ние лежим на дъното. Палубата е наклонена под ъгъл осем градуса надясно и два градуса надолу. Освен предния торпеден отсек всички други отсеци са херметично затворени и не дават признаци да са наводнени. Ние до един вече можем да се считаме за мъртви. Наредих на момчетата да се откажат от играта. Моята глупост уби всички нас.
Това е все още най-фантастичната загадка. Като се има предвид, че височината на корпуса от кила до непотопената му част е осем метра, то разстоянието от задния авариен люк до повърхността е било само 40 метра; това предоставя спокойно издигане на човек със самостоятелен дихателен апарат — уред, който всяка подводница носи за всеки член на екипажа. По време на Втората световна война осем мъже от потопената подводница „Танг“ преплуваха петдесет и пет метра до повърхността, разчитайки единствено на белите си дробове.
Последните няколко изречения са още по-озадачаващи. Какво е допринесло за внезапната лудост на Дюпри? Дали е бил съкрушен от стреса, породен от създалата се кошмарна ситуация? По-нататък той отстъпва от реалността.
Храна няма, въздух остава за още няколко часа в най-добрия случай. Питейната вода свърши след третия ден.
Невъзможно! С функциониращ ядрен реактор — а няма причина да се смята обратното — екипажът е могъл да оцелее в продължение на месеци. Агрегатите за дестилиране на питейната вода са могли лесно да предоставят повече от необходимото количество вода, а с няколко предохранителни мерки животоподдържащата система, пречистваща въздуха в подводницата и произвеждаща кислород, е могла да поддържа живота на шейсет и тримата мъже нормално, докато самата тя спре да функционира — нещо, което едва ли се е случило. Единствено храната е могла да представлява проблем. И все пак, тъй като „Старбък“ е била предвидена за далечно плаване, хранителните запаси е трябвало да бъдат достатъчни, ако са били разпределяни правилно, за да стигнат за девет дни. Всичко е зависело от реактора — спре ли той, хората загиват.
Пътят ми е чист. Чувствам се необичайно спокоен. Наредих на корабния лекар да бие на момчетата инжекции, за да облекчи мъките им. Аз, разбира се, ще бъда последният.
Боже мой! Възможно ли е наистина Дюпри да е наредил масово убийство на оцелелите от екипажа му?
Ето ги отново. Картър чука по корпуса. Милостива Богородице! Защо призракът му ни измъчва?
Дюпри е прекрачил прага на царството на лудостта. Как е възможно да е стигнал дотам само след пет дни?
Можем да ги отблъскваме още не повече от няколко часа. Те нахлуха през люка в задния авариен отсек. Не е хубаво това, не е хубаво… (не се чете). Те смятат да ни убият, но накрая ние ще ги надвием. Без удовлетворение, без победа. Всички ние ще бъдем мъртви.
Кои, за бога, са въпросните „те“? Възможно ли е друг плавателен съд, вероятно руски разузнавателен кораб, да се е опитал да спаси екипажа?
Сега над повърхността е тъмно и те са спрели да работят. Ще сложа това съобщение и последните страници от корабния дневник в съобщителна капсула и ще я изпратя на повърхността. Добре поне че те няма да я видят през нощта. Нашите координати (първите цифри са зачеркнати) са 32°43’15" север — 161°18’22" запад.
Координатите не съвпадат. Те сочат над петстотин морски мили повече от последното съобщено местоположение на „Старбък“. Не е възможно за краткото време между последната радиовръзка и последното местоположение, предадено от Дюпри, „Старбък“ да измине даденото разстояние, дори при максимална скорост.
Не ни търсете — ще бъде напразно. Те няма да оставят никакви следи. Използват безочлив номер. Ако бях уведомен, може би щяхме да видим отново слънцето. Моля, погрижете се това съобщение да бъде предадено на адмирал Лий Хънтър, в Пърл Харбър.
Последната загадка. Защо е избрал мен? Не помня да съм се запознавал с командир Дюпри. Защо е нарочил мен за получател на последното свидетелство за „Старбък“?
3.
Пит седеше приведен над плота на бара в стария хавайски хотел „Роял“, загледан разсеяно в питието си, и прехвърляше в ума си събитията на деня. Те се редуваха зад немигащите му очи и се загубваха във вид на мъгла. Една сцена обаче отказваше да изчезне — споменът за пребледнялото лице на адмирал Хънтър, докато четеше съдържанието на капсулата за нелепата трагична съдба, сполетяла „Старбък“, и смущаващите параноични думи на командира й Дюпри.