Тихоокеански водовъртеж

После се пресегна и пръстите му докоснаха хлъзгава цилиндрична повърхност, дълга около шейсет сантиметра, широка двайсетина сантиметра и тежка близо три килограма. Предметът беше увит в жълта непромокаема материя, в двата края на която се виждаха изписани инициалите на Военноморските сили на Съединените щати. Пит обгърна цилиндъра с ръце, отпусна тялото си и погледна към брега, за да прецени на какво разстояние се е отдалечил.

Погледът му пробяга по плажа, търсейки да открие някого, който го е видял да влиза в морето, но плажът беше пуст с километри в двете посоки. Пит не си направи труда да огледа стръмните скали зад бреговата ивица — не очакваше някой да се е покатерил по скалистите скатове в средата на седмицата.

Запита се защо пое такъв глупав и безразсъден риск. Загадъчният жълт плавей му бе дал извинение да приеме предизвикателството и веднъж вече приел го, и през ум не му мина мисълта да се откаже. Сега безмилостното море го държеше здраво в прегръдките си.

За миг обмисли идеята да се опита да заплува по права линия обратно към брега. Но това решение трая само миг. Марк Спиц можеше и да успее, но за себе си Пит беше сигурен, че никога не би могъл да спечели като него златни олимпийски медали по плуване, докато продължава да пуши по един пакет цигари на ден и да изпива всяка вечер по няколко чаши шотландско уиски „Къти Сарк“. Въпреки това той реши да се съсредоточи и да положи усилия да надвие майката природа в нейната собствена игра.

Пит имаше голям опит в преодоляването на бурно море и на подводни течения с обратна на вълните посока; от години практикуваше сърф и познаваше всеки трик на прибоя. Човек можеше да бъде завлечен неусетно навътре в морето, докато в същото време, на стотина метра встрани от него, деца лудуват в смаляващите се вълни, без да усещат и най-слабото им отдръпване. Неумолимата сила на приливно-отливното течение се проявява, когато разбилата се крайбрежна вълна се върне обратно в морето през издълбаните от бурите теснини в пясъчните насипи. Тук прииждащият прибой променя посоката си и се отдалечава от сушата със скорост, която често пъти достига до над шест километра в час. Сега течението почти бе изразходвало силата си и Пит беше сигурен, че трябва да плува успоредно на бреговата ивица, докато излезе от пясъчните насипи, а после да се насочи към брега от друга точка.