Тихоокеански водовъртеж

Синана го гледаше кръвнишки от отсрещната страна на масата, лицето му беше изкривено от злоба.

— Измет такава! Как смееш да идваш тук и да обиждаш офицер!

— Той явно е побъркан — сопна се Боланд и се наведе към Пит със стегнато и студено лице. — Слушай, глупако, знаеш ли с кого разговаряш?

— Тъй като ми бяхте представени — отвърна язвително Пит, — отговорът ми е „да“.

Синана удари потния си юмрук в масата.

— Бреговия патрул! Ще ида да наредя на Йейгър да повика бреговия патрул, за да го хвърлят в карцера.

Хънтър си запали дълга цигара, метна кибритената клечка към пепелника, но не го улучи и загледа многозначително Пит.

— Не ми оставяш никакъв избор, самонадеяни момко — каза той и се обърна към Боланд. — Командире, кажете на матрос Йейгър да повика бреговия патрул.

— Не бих го сторил, адмирале. — Денвър стана от стола си; по лицето му личеше, че е разпознал Пит. — Този човек, когото нарекохте с обидни имена и искате да оковете във вериги, е наистина Дърк Пит, ръководителят на специални проекти в Националната агенция за подводни и морски изследвания, чийто баща е сенатор Джордж Пит от Калифорния и председател на комисията по военноморския бюджет.

Синана изсумтя нещо кратко и нецензурно.

Пръв се осъзна Боланд.

— Сигурен ли си?

— Да, Пол, напълно. — Денвър заобиколи масата и застана до Пит. — Видях го преди няколко години с баща му на една конференция на НЮМА. Освен това той е приятел на мой братовчед, командир Руди Гън, който също работи в НЮМА.

Пит засия от радост.

— Ами да! Руди и аз работихме заедно по няколко проекта. Сега виждам приликата ви. Само дето Руди носи очила.

— Като деца го наричахме Бобъра — засмя се Денвър.

— Ще му го подметна, като го видя — каза Пит също усмихнат.

— Надявам се… да не сте се обидили… от това, което ви казахме — запелтечи извинително Боланд.

Пит му хвърли възможно най-циничния си поглед и каза само:

— Не.

Хънтър и Синана си размениха погледи, които Пит не се затрудни да изтълкува. Ако се опитваха да не издават притеснението си, че сред тях седи синът на сенатор на Щатите, то те не го правеха сполучливо.

— Е, господин Пит, предполагаме, че сте тук във връзка с тази цилиндрична кутия. Ще ни обясните ли откъде я имате?

— В случая се явявам само като разносвач — отвърна Пит. — Намерих това днес следобед, докато правех слънчеви бани на плажа.

— Виж ти! Поласкан съм — каза Хънтър важно. — Защо избрахте мен?

Пит огледа другите трима мъже и остави на масата цилиндъра, все още увит с плажната бамбукова рогозка.

— Вътре има някакви документи. На последния лист е изписано и име.

В очите на Хънтър проблеснаха искри на любопитство.

— Къде точно го намерихте?

— Близо до най-крайната точка на нос Каена.